Filed under: cut:s
може да я хвърлим през балкона
да полети
и ще се размрази
от инстинкт за самосъхранение
ще полети
да не падне
на мръсното
в задния двор
Filed under: cut:s
little black bag
is it forgotten
or is it left by someone
on purpose?
this is a moment that has the potential to define your life from this day on.
Filed under: cut:s | Tags: как да намира дрехи за променящото ти се тяло, как да те пои, как да те храни, която се чуди как да те отгледа правилно, това е история за историята на историята, това е история за първите хора и за последните хора, това е историята за адам и ева, това е историята за майка ти, това е най-малката значеша единица в света на историите, това е паралелната история
всички сме пътници.
пътуваме насам-натам.
следващата спирка е
на 13 страдах от странна форма на инвалидност. много лека, но все пак инвалидност. средните пръсти на двете ми ръце се схващаха в ставите и не можеха да се сгъват.
всъщност, можеха. но това ставаше с цената на огромна болка.
и заставаха така, изпънати.
за няколко месеца се случваше и на дясната ръка, и на лявата ръка. после изчезваше. после отново се връщаше. после пак изчезваше. и пак се връщаше. беше ужасно.
беше глупаво и неподходящо. дете на 13, което не може да вдигне ръка в клас, защото ръката му сочи среден пръст без да има нужда.
не е смешно. не си го измислям. така беше. беше странно и неподходящо.
тогава разбрах, че може да не те разберат правилно, когато казваш нещо и мислиш, че говориш ясно. разбрах, че това, което ти си мислиш, не е това, което другите си мислят. другите живеят в друга вселена. във вселена, която ти не искаш да населяваш, защото е грозна и ужасна. другите не искат да разберат, че може да имаш състояние, което не е описано от медиите и книгите, които четат, но е там. другите не искат да бъдеш различен. искат да си като тях. искат да разбираш начина, по който мислят. искат да знаеш какво чувстват по начина, по който го чувстват. искат да си като тях, защото мислят, че си като тях.
а ти си същият, но малко различен.
не. ти си малко различен, но те го правят толкова голямо, че искаш да ги убиеш. искаш да ги затвориш. да ги подържиш на тъмно. без храна и вода. да ги потапяш в солена вода. да ги оставяш на слънце за 8 часа. да ги влачиш зад кола. да ги биеш с прът през превръзката на очите. да ги удряш в устата. в зъбите и в носа. да ги шибаш в очите. докато не спреш да чуваш виковете им от погнуса.
искаш да им покажеш Христос с пръта си. искаш да им покажеш недоволството на Бог.
(учителката ми по литература в гимназията ни учеше, че пишеш Бог с малка или с главна буква в зависимост от отношението си към него.)
аз няма отношение към него, но предполагам, че си християнин. християните имат един бог. затова го пиша с главна буква. не че ми пука. не че, ако го има, трябва да му пука. иначе би бил много лайнян бог.
и така. живях си с тоя пръст, изпънат или сгънат, но винаги придружен от чувство на неудобство и болка.
вече го нямам. не ми се случва. но се сещам от време на време.
лайняна история.
Filed under: cut:s
ти си един храбър, млад писател.
по-скоро рекламист, който някой ден ще стане много добър писател.
по-скоро сценарист, не писател.
не че сценаристите изкарват повече от писателите.
но пък и обратното не е много сигурно.
и, като станеш много добър сценарист (или писател) ((не че някого го ебе)),
ще си още по-уверен в себе си.
защото, да си го кажем честно,
(между другото, не си мисли, че това е поезия заради липсата на пунктуация и структурата, наподобяваща стихотворенията, които са те карали да четеш в училище)
ти много искаш да си вярваш.
ама много.
много
много
много
много
искаш и другите да ти вярват.
искаш да те уважават.
искаш да си казват –
виж този млад човек с важно списание под ръка,
ТРЯБВА ДА ГО УВАЖАВАМЕ.
толкова е млад и има толкова права стойка.
сигурно уважава родителите си.
сигурно не мисли зло никому.
сигурно прави секс само с презерватив.
сигурно поздравява и непознатите за имените им дни.
виж този млад човек.
той има качества.
той знае факти.
ЗАЩО НЕ СИ КАТО НЕГО?
аз ще ти кажа защо не си като него.
защото си чел малко и не те е срам.
защото не си завираш езика във всеки задник, който срещнеш и смяташ, че седи на полускъпоценен към златен трон.
защото вярваш в себе си без да си вярваш.
като цяло, не ставаш за писател.
не ставаш даже за рекламист.
но пък, от друга страна, едва ли имаш толкова ниско мнение за себе си.
Filed under: cut:s
i come from TRAUMALAND.
i come from SMELLSLIKEDEATHLAND.
i come from FRUITLAND.
i come from CANDYLAND.
i come. i go.
1 2 3
—
UTOPIA
METOPIA
THEYTOPIA
BLEHBLEHBLEHBLEHBLEHBLEHBLEHBLEHBLEHBLEHBLEHBLEHBLEHBLEH
—
YOU SUCK YOUNG DICKS.
Filed under: absentees
дали ни има
или ни няма
има значение
само за битките
които водим
и може би
за хората
с които
ни
свързват неща
може би няма значение
дали ни има
или ни няма
но трябва да му отдаваме значение
защото значи много за нас
и така е пра
няма ни——-1
няма ни——-2
няма ни——-3
Filed under: cut:s
песента почва на 2:30. говоренето преди това го оставих, защото се опитват да се държат като група на сцена и не им се получава все още особено.
Filed under: cut:s
не си пѝшете в блоговете.
браво.
акълът ви най-накрая дойде.
Filed under: daily context
това е блог. всеки блог трябва да бъде верифициран. как става това: като публикува рецепта. български блогове, които не са публикували никога рецепта, са нелегални и не трябва да бъдат посещавани.
това е рецептата, която верифицира този блог като истински и легален.
вземате купа. вътре слагате 400 гр. чиста телешка каймата (може и смес, но не е толкова яко). добавяте сос Терияки (ако нямате: супена лъжица соев сос + супена лъжица кафява захар), малко сок от консерва ананас, черен пипер на усет, половин чаена лъжица джинджифил и едно добре разбито яйце. НЕ СЛАГАТЕ НИКАКВА СОЛ.
месите с кунки, докато на вас или на каймата й стане хубаво. (с мокри ръце, за да не залепва) оформяте 4 кюфтета, хвърляте ги за малко в хладилника.
загрявате тигана или скарата. вадите кюфтетата, намазвате ги леко със зехтин и за втори път ги хвърляте – този път за печене. трябват им 4-5 минути общо от двете страни, ама вие си ги гледайте и си преценете.
през това време срязвате питките през средата и намазвате (от вътрешната страна) долните парчета със сладка горчица и полагате листо марула.
кюфтетата вече трябва да са готови. хвърляте ги (за трети път) върху питките и мятате 4 шайби ананас, намазани със зехтин, в тигана/на скарата за 2 минути.
шайбите ще се окажат върху кюфтетата след малко. междувременно ги покрийте с някакво по-разтегливо сирене (гауда, чедар).
така, слагате ананаса и захлупвате с горните части на питките.
ядете.
ps няма разбивка на продуктите в началото, защото така или иначе никой няма да направи рецептата.
Некултурно пространство 