Filed under: daily context
това е блог. всеки блог трябва да бъде верифициран. как става това: като публикува рецепта. български блогове, които не са публикували никога рецепта, са нелегални и не трябва да бъдат посещавани.
това е рецептата, която верифицира този блог като истински и легален.
вземате купа. вътре слагате 400 гр. чиста телешка каймата (може и смес, но не е толкова яко). добавяте сос Терияки (ако нямате: супена лъжица соев сос + супена лъжица кафява захар), малко сок от консерва ананас, черен пипер на усет, половин чаена лъжица джинджифил и едно добре разбито яйце. НЕ СЛАГАТЕ НИКАКВА СОЛ.
месите с кунки, докато на вас или на каймата й стане хубаво. (с мокри ръце, за да не залепва) оформяте 4 кюфтета, хвърляте ги за малко в хладилника.
загрявате тигана или скарата. вадите кюфтетата, намазвате ги леко със зехтин и за втори път ги хвърляте – този път за печене. трябват им 4-5 минути общо от двете страни, ама вие си ги гледайте и си преценете.
през това време срязвате питките през средата и намазвате (от вътрешната страна) долните парчета със сладка горчица и полагате листо марула.
кюфтетата вече трябва да са готови. хвърляте ги (за трети път) върху питките и мятате 4 шайби ананас, намазани със зехтин, в тигана/на скарата за 2 минути.
шайбите ще се окажат върху кюфтетата след малко. междувременно ги покрийте с някакво по-разтегливо сирене (гауда, чедар).
така, слагате ананаса и захлупвате с горните части на питките.
ядете.
ps няма разбивка на продуктите в началото, защото така или иначе никой няма да направи рецептата.
Filed under: daily context | Tags: губи съзнание, двайсет, две, до мозъка, дробовете й са, едно, едно две три, й, мозъкът й е, пада на пода, три
Очевидно съм пропуснал да предам meme-а с 6-те неща, които правят някого някъде щастлив, нататък. Може да е било умишлено.
Не ми се ще да се явявам анти-еволюционен агент. Никак.
Затова бих искал да прочета кои са малките неща, правещи щастливи Gombeto, маркова райна, Batman и всички, които искат да си кажат.
Filed under: daily context
вишнев цвят
врабче подскача в мокрото утро
посредствен блогър
“Ако Дяволът е под земята, а Бог – в небето, защо бомбите падат отгоре, а цветята растат отдолу?”
Ила, 5 г.
Filed under: daily context | Tags: в провинцията ползват сателитни телефони, депилирана ръка на 45+, колко бицепс, мета, модем, намазах лютеница върху филия с нож, не се отчайвай има още много, о, п шк, смърт на чистите пелени
Някой в City е пуснал нещо да се пуска, но е забравил да си настрои screensaver-а.
Класен дизайн на опаковка от Sisley.
Вътре трябва да има боксерки. Или гол мъжки задник.
Още една българска следа. Тия крадливи копелета Slipknot…
Filed under: daily context | Tags: имам дупка отзад, миринда, питбул териер, пудра захар в мравките, секс с пълнолетни, синагога
Боян Расате, виждам, получава легитимация в публичното медийно пространство – дали му да води предаване по смешната BBT. Погледай го, вечер към 9 го излъчвт. Като се абстрахираш от усещането за тъпотия, ти става забавно. Все едно си пред клетката на маймунките, които си показват задниците гордо и пръцкат на оградата.
Расате. И той попръцква, ама с уста.
А новият dnevnik.bg е супер :)
Filed under: daily context | Tags: галя, дидка в пясъчник, дидка с пудел, каризма, кюфтета между филии хляб, някога преди, симулация, слива
Виждам, че днес (което за теб най-вероятно е вчера) маркова райна отново се е изказала върху настоящето. Уоу. Чистата форма е нищо без чистата мисъл.
маркова райна се хлъзга по януарския лед и оглежда свежи устни. Малкото й светло дупе лъска пътеката на новата мисъл и провокира тежки въпроси: Is sense preceded by insanity? или Can self–conceit spawn low–fi captiousness?
Представям си следната нискобюджетна картина с евтини щрихи: тя възсяда бяла кобила, с белите крачета от двете страни, и в лек тръс се отправя към безкрая. Безкрая. Безкрая. Безкрая.
Oh, how we danced and laughed! How we marveled at this staggering sight!
Filed under: daily context
Ники Кънчев в колонката си в Градски вестник:
“За кого става въпрос? Ами за онези “изнудвачи” с и без кавички, които се крият зад изкопираните лога на фирмите на колегите си и по стикерите им висят цени като 10,59 лв на километър или 2,9 лв. на минута престой. Само дето единицата или запетайката трябва да ги гледаш с микроскоп, за да ги забележиш. Да, те са законни. Да, всеки може сам да определя цените си, защото живеем в капитализъм. Да, те стоят по болници, гари и летища и чакат отчаяни, разсеяни или наивни старци, чужденци и жени, за да ги ошушкат законно посред бял ден.”
Respect за този изтъкнат български журналист.
—
Знаете за всички тия фалшиви телефонни обаждания за неприятности с роднини и искания на пари. Та, един познат прави лека катастрофа, но с пострадалия се разбират и не викат КАТ. Обаче на мястото били инсталирани камери, следящи трафика, от които ченгетата разбират за случая и по регистрационните номера на колите намират собствениците. Когато се опитва да намери моя познат на телефонния номер от регистрите, човекът от КАТ попада на дядо му. След като се представя и разказва по какъв повод се обажда полицаят получава затрогващия отговор на дядото, очевидно доста информиран старец – Абе ти що не си ебеш майката! И сигнал заето.
Filed under: daily context
„От както излезе на пазара албума на Нина Николина и Калин Вельов “Абсент” се изкупи като топъл хляб и изчезна по музикалните магазини.” (sic)
Точно толкова смешно нещо не бях чел от мнооого време.
Respect.