Некултурно пространство


I/O by cut:eater

всички сме пътници.
пътуваме насам-натам.

следващата спирка е

на 13 страдах от странна форма на инвалидност. много лека, но все пак инвалидност. средните пръсти на двете ми ръце се схващаха в ставите и не можеха да се сгъват.

всъщност, можеха. но това ставаше с цената на огромна болка.

и заставаха така, изпънати.

за няколко месеца се случваше и на дясната ръка, и на лявата ръка. после изчезваше. после отново се връщаше. после пак изчезваше. и пак се връщаше. беше ужасно.

беше глупаво и неподходящо. дете на 13, което не може да вдигне ръка в клас, защото ръката му сочи среден пръст без да има нужда.

не е смешно. не си го измислям. така беше. беше странно и неподходящо.

тогава разбрах, че може да не те разберат правилно, когато казваш нещо и мислиш, че говориш ясно. разбрах, че това, което ти си мислиш, не е това, което другите си мислят. другите живеят в друга вселена. във вселена, която ти не искаш да населяваш, защото е грозна и ужасна. другите не искат да разберат, че може да имаш състояние, което не е описано от медиите и книгите, които четат, но е там. другите не искат да бъдеш различен. искат да си като тях. искат да разбираш начина, по който мислят. искат да знаеш какво чувстват по начина, по който го чувстват. искат да си като тях, защото мислят, че си като тях.

а ти си същият, но малко различен.

не. ти си малко различен, но те го правят толкова голямо, че искаш да ги убиеш. искаш да ги затвориш. да ги подържиш на тъмно. без храна и вода. да ги потапяш в солена вода. да ги оставяш на слънце за 8 часа. да ги влачиш зад кола. да ги биеш с прът през превръзката на очите. да ги удряш в устата. в зъбите и в носа. да ги шибаш в очите. докато не спреш да чуваш виковете им от погнуса.

искаш да им покажеш Христос с пръта си. искаш да им покажеш недоволството на Бог.

(учителката ми по литература в гимназията ни учеше, че пишеш Бог с малка или с главна буква в зависимост от отношението си към него.)

аз няма отношение към него, но предполагам, че си християнин. християните имат един бог. затова го пиша с главна буква. не че ми пука. не че, ако го има, трябва да му пука. иначе би бил много лайнян бог.

и така. живях си с тоя пръст, изпънат или сгънат, но винаги придружен от чувство на неудобство и болка.

вече го нямам. не ми се случва. но се сещам от време на време.
лайняна история.

Advertisements

2 Comments so far
Leave a comment

като каквидите.

Comment by soulbox

[…] cut:eater 0 Comments Няма коментари so far Leave a comment RSS хранилка за […]

Pingback by високо вдигнат | kanarko




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s