Filed under: историите на VV | Tags: аз не знам какво да правя, и аз не знам какво да, правя с теб, с теб, ти си малка, ти си малка и, ти си малка и нежна, ти си нежна
me and hue
we are best friends
we are colors at best
we are great distorted images
we are senseless
we are too dull sometimes
sometimes we are too bright
me and hue
me and hue
we are sweet
we are your best friend
we hang around with you
me and hue
we are great friends
me and hue
we search for you
we are great friends
me and you
me and hue
we are best friends
we would die for you
cause we are
best friends
me and you
we are the hue
Filed under: историите на VV | Tags: безразборен секс с магента, гънки на драперия, естетична проказа, лавандулов спирт, лошо поведение, много секси пиле на грил, о де колон, по-малко секси пиле на грил, exit
Тя откъсва поглед.
Filed under: daily context
вишнев цвят
врабче подскача в мокрото утро
посредствен блогър
Filed under: cut:s | Tags: без рими, въпреки че обича литературата, защото изкарваше повече пари, и затова винаги получава, и после, когато издаде стихосбирка, която е на 12, не обича римите, по литература, силвия, слаби оценки, стана барманка
най-накрая някой да попадне на този блог след search на “хранително-вкусова промишленост”.
Filed under: cut:s
Fear
It is not fear what you feel
It is disgust
Unending disgust
Boredom and disgust
You are bored
You are so
You do like the tea, don’t you?
You are so bored
And you get to know yourself in the land of forgetfulness
This is the story of your life
The Story Of Your Life
The story of your life in 3 words
Boredom
Disgust
Forgetfulness
Oh.
That is so special.
Filed under: историите на VV | Tags: все още нямам представа, вчера бяхме добре, да ни помниш, да разбера, дали си заслужава, днес сме болни от рак, и май няма да имам време, и много сигурно, и ще умрем, много положително, пигмеи, страшни истории
Аз съм на 5 и ме е страх. Адски ме е страх. Страх ме е от змии. Даже и да са в енциклопедията. Страх ме е от хората. Дори от някои познати. Страх ме е от тъмното.
П. се страхува да се прибира по тъмно. Страхува се от тъмните улици и тесните пътеки в парка. Тъмният парк, където плочите са разместени. Не че трябва да внимаваш, не че трябва да внимаваш. Плочите са разместени, неприведени в ред, оставени на произвола. Не че може да се спънеш. Да паднеш в тревата отстрани или да забиеш нос право в ръба на някоя плоча. Да търсиш носа си в тревата отстрани. В тъмното. Просто да паднеш. Не. Проблемът е в това, че тъпите плочи са разместени и пътят между двете алеи е изгубен. А това е нещото, заради което си тук. Пътят между алеите.
Това е ирационален страх. П. се страхува от кошмарите си.
П. се страхува да мине през този парк. Защото алеите са разместени. И може винаги да те заведат не там, закъдето си тръгнал. Като тъмните улици.
П. е на 5 и се страхува адски много. Страхува се от бъдещето, страхува се от хората, страхува се от всичко.
П. е чувал много истории. Чувал е всякакви истории. Истории за демони, за дяволи, за мрачни места и пъклени планове. Истории за дълбоки ровове, за смърт и тайни молитви. За сбъднати молитви и всякакви ужаси. Но това не е най-важното.
Двайсет години след това ще стоя на ръба. На ръба на пешеходна алея, съвсем обикновена пешеходна алея, и с очукания си полароид, изваден от производство, ще те снимам. В тревата. Разбира се, не с разбит нос, просната по лице в тревата. В тревата. Знаеш, че не съм много в час. Реакциите ми са малко забавени. Разказвал съм ти как като малък съм падал много. Как съм забивал нос право в плочите на някоя алея. Някоя си алея, коя ли алея. Някоя от всичките. Разказвал съм ти много неща, които едва ли помниш, защото за теб е важно, че в този момент си в тревата и аз стоя там, на ръба на плочите на пешеходната алея, и те снимам. Артефакт, който ще остане за дълго време. Ще можеш да го курираш в спомените си. Ще можеш да разказваш историята зад него. Незавсимо дали включва разбити носове или откъснати крака от калинка.
Аз съм на 5 и помня много добре онзи ден. Помня как стоя на ръба на плочите и не мога да отместя погледа си от вътрешностите на пребитото куче. Вцепенен съм. Истински вцепенен. А все още дори не знам тази дума.
Стоя на ръба на плочите и те снимам в тревата. Помня, че ти не се усмихваше, защото беше сърдита. Помня, че въпреки това позираше. Изправила гръб неестествено. Палароидите са едри. Белите ти зъби се криеха зад тънките ти устни. Ти седеше там в тревата, стиснала устни, и позираше. Събираше фокуса на полароида в гънките на най-тъмните си мисли и изстрелваше снаряди обратно. Знам
Знам, че не ти позираше онзи ден. Знам, че не ти беше на фокус и не към теб беше насочен обективът на полароида.
Аз стоях на ръба на плочите, съставляващи идейното поле на алеята, тази определена алея в парка. Ти седеше в тревата. Ти беше в тревата и фокусът се губеше някъде между нас. Тъпият фокус.
Знаеш, че съм на 5. Знаеш, че съм на 5 и ме е страх. Адски ме е страх от теб. Стоя с разбит нос и те снимам. Тази снимка ще ни остане за спомен. Как аз съм на 5 и ме е страх. А ти седиш там в тревата. И седиш там в тревата. И седиш там в тревата. И аз те обичам. И ти седиш там в тревата.
Казвам ти това, за да знаеш защо, ако ме видиш вечер някъде в парка, на някоя алея, да зяпам в тревата, е добре да ме подминеш и въобще да не се сещаш, че тя е седяла в тревата, стиснала устни. И аз съм я снимал.
Не ти и трябва да знаеш колко ме е било страх, когато съм бил на 5. Или когато тя е седяла в тревата, стиснала устни. Тези устни. Тези устни
Обичаш да се разхождаш вечер в парка, колкото и да е малък. Обичаш да чуваш звуците му. Интимни звуци. Като лекото изпукване на хрущял. И гледката на разкъсани вътрешности. Гледка за снимка.
Filed under: th: finger
Палец – момичетата в новия Fix Mix не носят сутиени.
Среден – Красимир Минев на корица на Intro.

