Filed under: Нанка Reports | Tags: да, другото, изрежа, между, ноктите, си, трябва
Filed under: квадратни истории
тя е тъмният септември. тя е август, който няма край. тя е празното пространство. тя е юли и ноември в този ред. тя е дишай. дишай. дишай.
Filed under: cut:s
you are an inanimate object. you are a motionless statue that suffers from life.
Filed under: cut:s
{това е Florence. обича да диша. и винаги може да си намери по-добро занимание.}
{това е Kate. свири на китара. ама друг път.}
{ако бях обещаващ млад писател, щях да сложа и трето нещо. но не съм.}
+ bonus track
Filed under: историите на VV | Tags: comic me, comic sans, comic you, добри деца от крайни квартали, мюсли
Добро утро.
Хъ.
Дявола има малка, тясна канцелария, в която закусваме всеки ден. Ядем препечен хляб с прясно масло от млади крави. Малки правилни парчета щастие върху гладкото острие на нож.
Ние с Дявола сме масивни издънки от провинцията на живота. Такива, които могат да си позволят не само наем в центъра на столицата, но и поддръжка на всекидневен навик. Не че се елитизираме, по-скоро си падаме екзистенциалисти.
Канцелария. Тая дума не си я чувал скоро. Телбод? Мокет? Ламперия? Не е като да държим високи чаши със забучени хартиени чадърчета край открит басейн в сряда вечер. Не е като да разхождаме новите си мокасини сред плиткоумни мадами с голи гърбове, претендирайки за стутис, който можем да монетизираме единствено като добра свирка или малка, все още стегната вагина някъде по стаите на горния етаж. Съществуването предшества същността.
Дявола има малка, тясна канцелария, в която закусваме всеки ден. Говорим си глупости, докато минаваме през сутрешната преса. По-добрата част от нея, имам предвид. Всичко за масова употреба.
—
Парочистачката Likme Mop е най-мощната система за почистване на подове с пара от своя клас. Благодарение на нея, мръсотията буквално се изпарява и не оставя никакъв шанс на бактериите. Likme Mop почиства и дезинфекцира благодарение само и единствено на чистата пара. Без необходимост от препарати.
—
Наблягаме на съдържанието с повече жълт цвят и уличен мирис. Убийства, погребения, побои, изнасилвания, сватби. Обикновените неща. 93% от обикновените лайна, които се случват на обикновените хора.
Всички сме обикновени. Не се заблуждавай.
Кратка мелодия за развлечение. Динг-динг-донг.
Мокет.
Ламперия.
При други обстоятелства бихме закусвали тук с векове.
—
Тази сутрин можех и да не дойда. Митническата проверка на влака от Белград продължи повече. Хванаха двама-трима от дребните контрабандисти на цигари. Радвам се, че не беше някоя от бабите. Мили баби. Разговорливи. Със зачервени лица и дебели, ръчно плетени пуловери. Едната носеше евтини вафли, купени от гарата. Мили баби, дрънкащи неспирно. Шумящи като плъхове в купчина боклук. Отново и отново. Драпащи за порция разлагащи се понятия.
Не ям, докато пътувам.
—
Достатъчно убийства, дрън-дрън, отвличания, още няколко убийства. Снимките отново са разочароващи. Над статиите са започнали да се появяват по-реалистични имена на автори. Не че може да се твърди какъв е принципът да определиш едно име като по-истинско от друго. Не можеш да разчиташ на представата си за нещата. Последното нещо, на което можеш да имаш доверие, е усещането ти за реалност.
Дали има награди за най-качествено отразяване на смърт и безсилие? Сигурно има. Има награди за какво ли не.
Прелиствам страниците и стигам до това. Рубриката се казва „Читателска поща”. Чета на глас:
—
A recent trend of cows leaping off the high mountain cliffs in the Swiss village of Lauterbrunnen has given rise to speculation. With no natural predators, locals are puzzled as to what could have spooked the cattle into jumping to their doom. Twenty eight cows have died in three days as police continue to investigate.
—
На 8 исках да бъда проститутка. Съучениците ми не можеха да произнесат тази дума. Затова предполагах, че трябва да означава нещо много специално.
На 9 исках да стана троянски кон. Това е нещо много изненадващо и същевременно дървено. Има колела и какво повече можеш да искаш?
На 10 исках да стана рок китарист. Или китара. Или ракета за тенис, която си представяш, че е китара.
На 11 събирах стъклени топчета. 73 шарени, звънтящи при удар. Всичките купени от тайния магазин, за който знаех само аз. Гледах през прозореца как пред блока момчетата играят в пръстта с техните стъклени топчета.
На 12 не разбирах древногръцките митове. Не можех да запомня имената на всички богове. Толкова по-лесно е, когато имаш един-единствен Исус. И един-единствен Аллах. И един-единствен Пого. Това е малкият пинчер.
На 13 се записах на уроци по волейбол. Бях ниска, а исках да бъда висока. Също, ходех на уроци по английски и балет. Гърдите ми все още не бяха пораснали и не обичах момичешката съблекалня.
На 14 все още нямах гърди. Носех широки рокли. Бях най-добрата по английски в класа. Не знаех, че, когато се наведа с широките си рокли, деколтето ми зейва и момчешките ми плоски гърди се виждат като на сцена. Това трябва да е било доста смешно за съучениците ми.
На 15 имах гърди.
На 16 освен гърди се научих да бъда устни и вежди.
На 17 бях много популярна.
На 18 участвах във всички училищни, междуучилищни, извънучилищни и интергалактически дейности. Избираха ме да ръководя без да се бутам и, разбира се, през повечето време правех секс. Което е един вид училищна, междуучилищна, извънучилищна и интергалактическа дейност. Но не такава каквато се очакваше да осъществявам. Все тая.
На 19 бях супер. Винаги имах мнение. По всички въпроси. Другите бяха твърде тъпи, че да не разчитат на мнението ми. God have mercy.
На 20 не знаех къде се намирам. Не обичах затворени помещения, но последният ми спомен винаги беше от затворено помещение. God have mercy.
На 21 повръщах. Обикновено. Повръщах много. Имах малка плюшена играчка, която после изгубих. Мечката Сизиф. Това малко копеле ме е успокоявало винаги, когато съм имала нужда. Когато съм се чувствала напрегната или потисната. Беше достатъчно да го натисна в лицето си, за да изчезна в друг свят. Получавах 10-секундно посещение под плащеницата на Иисус.
На 22 направих аборт за втори път. Треперих поне 3 дни след това. Плачех постоянно. Плачех постоянно. Плачех постоянно. Това малко същество, което изгубих. Това малко същество, което изгубих преди 7 години. Това малко същество, което родителите ми изгубиха преди 22 години. God have mercy.
На 23 не знам какво ме очаква и не очаквам нищо. Знам, че нищо не може да ме изненада. Мога да изгубя всичко. Знам какво е да губиш. Знам какво е да печелиш и не ми пука. На 23 е като на 32. Имаш чувството, че си изпуснал нещо. И сълзите няма да върнат нищо.
На 23 искам да ви кажа, че просто не ми пука.
—
- Още масло?
- Да. Вчера си мислех за стъклени топчета. Гледах изцъклените, лишени от душа очи на една гърчеща се котка в парка и се сетих как като малък играех на стъклени топчета. Сетих се за Киро, който ми открадна два големи едноцветни сириеца и след две вечери го причаках във входа, опрях счупеното гърло на бутилка олио в дясното му слепоочие и помолих копелето да ми върне топчетата. Не ми ги върна. Обаче години след това му остана малък белег там, където бях притискал назъбеното стъкло.
- Какво имаме за днес?
- За днес имаме, както обикновено.
Filed under: cut:s | Tags: в цветове, виждаш, заради, или когато, когато тя се смее, които, които се образуват, малките бръчици, плаче, присвива очи, тихо, тя сбръчква вежди, тя се усмихва на фокус
relax. i am not trying to impress you.
Filed under: cut:s
ох.
това е звук, който никой не издава, когато го заболи.
това не е звук, който би изпищял. това не е нищо, което би изкрещял. не би крещял ох, ох, ох. не би.
би притихнал. би бил по-тих от най-тихото нещо на света.
би мълчал. би търпял. би бил по-тих от най-тихото нещо на света.
защото знаеш, че няма смисъл да пищиш. знаеш, че няма смисъл да крещиш. никой няма да те чуе.
този, който би те чул, би слушал за най-тихата ти въздишка. за най-тайнствения звук, който
някога
би
издал.
нямам какво повече да ти кажа.
Filed under: absentees
this image arrived at your house without the explicit permission of its author.
Filed under: квадратни истории
ръцете ми са омазани с лютеница. от оная, едросмляната. ти ме гледаш тъпо, докато се бърша в блузата ти. защо ме гледаш така неразбиращо? ето, плащам си счупеното бурканче и си тръгвам. повече няма ме видиш.
касовият ти апарат също ме гледа тъпо.
Filed under: cut:s | Tags: 5!, да ти го туря в изгладената физиономия, добре дошъл, каскетче, ние сме грозни по два пъти на денонощие, петър плет плете през плет пета пет плита, по пет, умни очилца, уникален пич, урбан тип, философ
продаваме. продаваме всичко на всеки. щастие. късмет. близост. доверие. утеха. дребни плодове на ниски цени.
—
едно две три
имаме косата ти. косата ти е дълга и се оплита. оплита се в себе си и се оплита в други тела. косата ти е тяло само по себе си и нищо. косата ти е едно понятие без значение. косата ти може да е всичко.
—
имаме очите ти. огромни очи, които казват – ела след малко, за да не изчезнеш. ела след малко, за да не умреш сега. в този момент. това не са зеници. това не са ириси. това не са елементи на същността ти. това са отделни машини. със собствен дух. това са малки механизми, които разрушават и най-здравите стени.
—
имаме устните ти. имаме зъбите ти. имаме езика ти. имаме гърлото ти. имаме надолу в хранопровода ти. имаме несмляната храна. имаме
това си ти
това са малките ти ръце
това са малките ти крайници
това е сърцето ти
това е душата ти
това е малкото нищожно ти
—
имаме всичката повърната храна.
вече стана късно и продължаваме да пием. говорим си за всекидневни неща. за глоби за паркиране, за лошо обслужване, за лоши обноски, за нови условия по кредитите, за лоши условия по кредитите, за мръсната лепенка на ръката ми, за счупената чаша, за чашата, която хвърляш по мен, за параноите ти, за чистия нощен въздух, за лепенката на ръката ми, за раната под нея, за чашата, която хвърляш по мен, за обичайните ти пристъпи, за историите, които ми разказваш:
лежиш безтегловно на плочките в банята и от време на време повръщаш в тоалетната. тъмно е. розовото ти сако е в петна от кола, тиоридазин и соеви бисквити. стъпалата ти кървят, набити със стъкла от пръснатата крушка. клетките в гръбначния ти стълб са на пауза. обедна почивка в 00:00. нямаш гръб и не чуваш с едното ухо.
ти си добра внучка и добра дъщеря. би била добър син, ако имаше пишка. огромните ти кафеви очи се оглеждат в тъмното. ако можеше да виждаш, щеше да забележиш живописните локвички, които спиралата ти образува, разтворена в сълзи. кожата ти е настръхнала, почти трепериш. не че знаеш защо.
прегърнала си тоалетната чиния сякаш е някой. сякаш знаеш кой. сякаш не си на пода в тоалетната и не прегръщаш тоалетната чиния. сякаш това е някой, който винаги си искала да прегръщаш. или не винаги – завинаги.
ти си твърде добра за този свят. имаш твърде много любов, която искаш да дадеш, и получаваш твърде малко любов. хапка по хапка. но не очаквай никаква любов от една тоалетна чиния. можеш да очакваш само безразличие. това е, което ти дават тоалетните чинии – безразличие. ти си твърде важна. ти си твърде добра.
ти си толкова важна. ти си толкова важна. т у к трябва да се засиля и да те ударя. но не мога. тук трябва да те блъсна с всичка сила. но не мога. защото ти си толкова важна за мен. въпреки хапчетата и бисквитите. това са малки подробности.
нямам сили да те докосна. бих предпочел да съм тоалетна чиния. бих предпочел да съм тоалетната чиния, която стискаш. но това не съм аз. не се заблуждавай. нека тези сълзи отидат в канала. нека дрехите ти отидат на химическо чистене, където и последната следа от мен ще бъде изтрита.
—
продаваме всичко на всеки. щастие. късмет. близост. доверие. утеха.
дребни форми на всекидневието.
Filed under: квадратни истории | Tags: в едно по--добро бъдеще, и винаги ще се спуска мъгла, когато слънцето винаги ще свети, където няма нужда да те гоня
в 21:32 тя протяга крак в леглото; след това протяга ръка. изпъва гръбнака си. усеща как мозъкът й се оросява. маха косата от очите си. опитва да фокусира прозореца. вижда слънцето зад мъглата между палеца и показалеца на десния си крак. студено слънце.
в 7:15 затвори
вратата на банята
след като сра
сложи алуминиевото канче
върху дървената подложка
включи бързовара
в контакта
и провери с пръст дали
водата
се
загрява
