в бялото поле на книгите, които чета, си водя бележки.
с молив, защото съм повече от другите.
в бялото поле на книгите, които чета, си записвам изречения.
сложни, защото съм повече от другите.
в бялото поле на книгите, които чета, рисувам с думи.
защото чета книги, които нямат картинки (или илюстрации).
в бялото поле на книгите, които чета, има уважение.
защото уважавам писателя като писател.
в бялото поле на книгите които чета има драсканици с молив защото пиша с моливи защото така съм видял от писателите които уважавам и искам да съм като тях и те пишат с моливи и правят творчески неща и измислят и аз искам да съм като тях и двамата се запознахме през 68-а и после пихме капучино в бистрото на шанзекур и навсякъде било пролет и париж и други места които пише в книгите и градски улици и лайна тя носела капела или кепе или каскет или нещо друго с “к” защото пиша с моливи защото съм писател и пълня празното на книгите отстрани на текста защото се уважаваме и сме си приятели с автора затова го наричам на малко име защото сме дружки и ебане путки кур можем да говорим с такива думи защото сме писатели и сме модерни и сме от миналото и същевременно сме модерни и говорим на путки кур и може би и те били в есента и тя била в тях и листата падали по лицата им и сънували коне и впрягове конски с кепенци на прозорците и камини салвадор дали е спасил майка ти те е родила преждевременно защото светът е имал нужда от теб за да го спасиш от посредствеността
посредствеността има нужда от теб.
ти от нея – не.
но трябва да я търпиш и да се бориш с нея като със смъртоносно заболяване.
като с автоимунно заболяване.
литературата е автоимунно заболяване.
и, за съжаление, умират само тези, които могат да пишат.
не ти.
Некултурно пространство 