Некултурно пространство


I/O by cut:eater

всички сме пътници.
пътуваме насам-натам.

следващата спирка е

на 13 страдах от странна форма на инвалидност. много лека, но все пак инвалидност. средните пръсти на двете ми ръце се схващаха в ставите и не можеха да се сгъват.

всъщност, можеха. но това ставаше с цената на огромна болка.

и заставаха така, изпънати.

за няколко месеца се случваше и на дясната ръка, и на лявата ръка. после изчезваше. после отново се връщаше. после пак изчезваше. и пак се връщаше. беше ужасно.

беше глупаво и неподходящо. дете на 13, което не може да вдигне ръка в клас, защото ръката му сочи среден пръст без да има нужда.

не е смешно. не си го измислям. така беше. беше странно и неподходящо.

тогава разбрах, че може да не те разберат правилно, когато казваш нещо и мислиш, че говориш ясно. разбрах, че това, което ти си мислиш, не е това, което другите си мислят. другите живеят в друга вселена. във вселена, която ти не искаш да населяваш, защото е грозна и ужасна. другите не искат да разберат, че може да имаш състояние, което не е описано от медиите и книгите, които четат, но е там. другите не искат да бъдеш различен. искат да си като тях. искат да разбираш начина, по който мислят. искат да знаеш какво чувстват по начина, по който го чувстват. искат да си като тях, защото мислят, че си като тях.

а ти си същият, но малко различен.

не. ти си малко различен, но те го правят толкова голямо, че искаш да ги убиеш. искаш да ги затвориш. да ги подържиш на тъмно. без храна и вода. да ги потапяш в солена вода. да ги оставяш на слънце за 8 часа. да ги влачиш зад кола. да ги биеш с прът през превръзката на очите. да ги удряш в устата. в зъбите и в носа. да ги шибаш в очите. докато не спреш да чуваш виковете им от погнуса.

искаш да им покажеш Христос с пръта си. искаш да им покажеш недоволството на Бог.

(учителката ми по литература в гимназията ни учеше, че пишеш Бог с малка или с главна буква в зависимост от отношението си към него.)

аз няма отношение към него, но предполагам, че си християнин. християните имат един бог. затова го пиша с главна буква. не че ми пука. не че, ако го има, трябва да му пука. иначе би бил много лайнян бог.

и така. живях си с тоя пръст, изпънат или сгънат, но винаги придружен от чувство на неудобство и болка.

вече го нямам. не ми се случва. но се сещам от време на време.
лайняна история.