Некултурно пространство


Excerpt: They called me the hyacinth girl by cut:eater

Косата ти се разстила върху одеалото. Пълзи по набръчканата материя. Косата ти е мека, както обикновено. Както обикновено е косата на някоя друга. Пълзи по краката ми, пълзи към краищата на леглото. Пълзи по краката на леглото и се разстила по пода. Косата ти пълзи към стените и плъзи, пълзи, пълзи. Обвива сгъвките между небето и пода, между ръбовете на стените.

Знам, че тя ме познава. Знам, че не очаква да напиша как косата й се събира в средата на тавана и образува малка примка, в която да поставя главата си. Знам, че не обича трагедиите. Знам, че я вълнуват много, много неща овъд мен, различни от мен и дори толкова несвързани с мен.

Знам много неща за теб и ти знаеш още повече неща за мен. Но винаги ще се чудя как винаги, когато косата ти плъзне по одеалото, как винаги, когато косата ти плъзне по пода и по стените, как винаги, когато косата ти образува малка примка в средата на тавана, в която да поставя главата си, вместо да я хванеш с две ръце и дърпаш, докато не спра да дишам

Тя ще стане, ще се върже със смешен ластик и ще каже, че й писва да ме гледа как стоя зад евтиното бюро и пиша този посредствен текст.

На мен също. Но ти така или иначе не можеш да се отървеш от посредствени текстове, нали?

Advertisements

1 Comment so far
Leave a comment

от това би станала една страхотна илюстрация+++

Comment by venko




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s