Некултурно пространство


Едни доста големи цици by cut:eater

Край река Пиедра седнах и оплаках сестра си, която забременяла от невнимание. А нашето списание е бедно и не може да издържа трима редактори, коректор, дизайнер, който не е точно дизайнер, и главен редактор, който не е точно главен редактор. Имаме малко общо, но ти знаеш, че трудно можеш да намериш в тази малка страна кой да ти напълни колоните, обратно на бензиностанциите, където колоните се изпразват и това е едно много печелившо занятие без претенции да създава интелектуален продукт, дори обратното.

И ето ме мен, седя тук до тази тъпа река Пиедра, както знаеш вече, и роня огромни сълзи. Бих искал реката да тръгва от мен, но способностите ми не позволяват и скромен ручей. Затова търкам бутилката без да очаквам дух или джин и мъркам жално. Как могла е да забременее сестра ми? От невнимание дори! Абсолютно възмутително.

Проблемът с това да имаш сестра е, че така или иначе забременява. Независимо дали живееш до река, до океан или до шибана пустиня. Положително ще забременее от първия срещнат цървул, който ще очаква нещо повече от гъбена супа, парче хляб и живи-здрави. Ще очаква поне автомобил на старо. Дори хонда. А ти далеч няма да приоритизираш тази нехайна приумица.

Реката. Тя е виновна за всичко. Проблемът с реките е, че винаги имат извор. Някакъв малък, смрадлив, нещастен наченък на живот, който ще се радва винаги на внимание. Ето това е това е планината Шварцвалд, това са рекичките Брига и Брег. Това е имението на Хайнзман, които са винаги готови да ти наточат канче безсмъртие.

Няма значение дали реката е Пиедра, Пудра, Морава или Хрон. Някъде зад нея винаги има Едра, Удра, Рава и Рон. Но никой не им обръща внимание. И правилно.

Защото сестра ми е бременна и ние всички ще трябва да отгледаме тово дете. Ще трябва да го научим на обноски, на ценности, на тъпи физиономии и безсмислени фрази. Ще трябва да го научим. Ако не казваш на това отговорност, не знам на какво би могъл.

Разбира се, винаги можеш, винаги можеш да ампутираш ръцете на малкото, краката на малкото, главата на малкото, душата на малкото. Винаги можеш да построиш бент, винаги можеш да отклониш реката, дори да спреш реката. С багери, с машини, с тежки машини, и после да виеш жално, да мъркаш жално серщу Луната, срещу Слънцето, срещу Марс, срещу Венера, срещу Хеликон и срещу Пингвините.

Винаги можеш да мъркаш и мрънкаш, но

Копеле,

Не можеш да избягаш от себе си.

Advertisements

3 Comments so far
Leave a comment

става за публикуване в Лайта, ако имаш познати там действай ;)

Comment by nname.org

целя се по-високо – вестник култура. и някой ден, кой знае, може колонка, нещо… ;)

Comment by cut:

и аз ненавиждам коелю

Comment by indiotheque




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s