Некултурно пространство


два прочита на един и същи текст by cut:eater

Във вторник съм добре. После започвам да треперя. Както си стоя на едно място. Зад бюрото на работа. Вдигам телефонната слушалка и пръстите ми започват леко да потръпват. После се пренася върху цялата длан и китката. Нагоре. Целият се треса.

И после на опашката в бюфета. С пълна табла. Треперя.

Когато отключвам вратата вечер. Когато си мия зъбите преди лягане.

Понякога треперя насън.

В събота спира.

Неделя е изгубен ден. Понеделник е добре. Вторник също.

Не е стрес. По-скоро някакво смътно предчувствие. Че ще ме заченат пак и ще трябва да се раждам наново. Да се уча да ходя. После да говоря. Или обратното, ако се развивам не както трябва. Да ме обличат в глупави дрехи. После да се уча да чета и да не чупя всичко. Да си намирам приятели, които да се държат гадно с мен. Да им го връщам. Да се напикавам на публично място, на празнична сцена, от притеснение. Да се влюбвам в момичето със странната прическа, което седи на втория чин, колоната до прозорците. Да ме наказват след родителска среща. Да надничам в момичешката съблекалня през прозореца. Сутиени в различни размери и цветове. Мастурбиране. Прекаляване. Напиване. Заблуждаващата самостоятелност, необвързана със свободата да оправяш бъркотиите, в които попадаш. Пак момичета. Този път истински голи. Неопитни, но меки. С розово тук и там. Някаква отговорност, за която ти приказват, защото си пълнолетен. Още повече проблеми. Кандидатстудентски изпити. Глупава маймуна, попаднала в мухлясала система. Вече разбираш, че не само всико летящо не става за ядене. Сметки и лоша храна. После бюро и бял телефон. Жълти лепящи се листчета. Нов монитор. Добра храна. Още една. Поредната. Т а з и е р а з л и ч н а . В бяло, да, но след това гледаш да не се прибираш… Първото трябваше да е момче. Второто – също. За повече нямаме сили (така казваме на приятели, като се съберем третия петък в месеца). Нямам сили (това вече е тя, денят е без значение). Не ми се ходи на родителска среща, точно днес ли… За последен път се притеснявам за нея. Защо не е като сестра си, да си стои вкъщи и да чете. След някоя година ще ме направи дядо. Имах предвид повече от три! Не мисля да се пенсионирам толкова рано. Но може да купим онази къща в планината. Ще пуснат електричество и до нея. Хемингуей е баси сдуханяка. Дядо съм, мога да приказвам както си искам!

Набрах инерция. Не съм на толкова години. Още съм млад.

Обаче във вторник започвам да треперя целия. Някакво смътно предчувствие.

Има едно магазинче на ъгъла. Почти невидимо. По-скоро смотано. Нищо магично няма в него. Само нарязано телешко и свинско. Последното убежище на манджата преди да се роди. Гледам го и си мисля къде съм бил преди това. Преди да се родя. Преди да ме заченат. Преди да бъдат непредпазливи.

Дали съм живял на село или в града. Дали съм ядял с лявата ръка или съм нямал ръце въобще. Малка шунка с крачета? Изстреляна сачма в безкрая, пумпал без ориентация? Продънена кофа, изхлузен навес, протрита яка? Застаряващ обущар с чепка грозде в ръка, приседнал под наниз от червени чушки? Изгубени по слънчевия хоризонт вълни, махащи за сбогом? Тенекия с мозък? Етер, неутрино, гама-лъчение? Последната пропусната възможност?

Все ми едно. В крайна сметка ще те прегърна точно над хълбока и ще търкам глава в корема ти малко преди да заспя.

Advertisements

3 Comments so far
Leave a comment

Браво, точно и достоверно, поздравления!

Comment by Megahexchen

Choose Life!

Comment by leftismer

точно и достоверно? стига, бе. плашиш ме… :)

Comment by cut:




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s