Некултурно пространство


red two by cut:eater

Ония цветните листчета, с лепяща лента по вътрешния ръб. Върху които записваш какво да направиш, какво да не забравиш. Малки реквиеми на ежедневието. Понякога усещам мухъла по тях още преди да съм сложил точката накрая. Забравените.

Хартия, върху която си оставил отпечатък за малко повече от миг, за после, за да се върнеш към него. Да излъжеш времето, губейки други възможности. Здравей по малко. Ежедневие по малко. Скромно и тихо. Вцепенено.

Трябва да се чувства зле.

Това е разрез на изкривения вик за помощ. Когато викаш без да имаш нужда. Викът от втора степен. Такова принизяване на болката и страданието до нивото на ежедневна дрямка, бърборене в сенките, junk food.

Тогава идва VV, за да те успокои. Да ти каже, че има и други като теб. Също толкова единствени и уникални. На едно специално място. VV.

Няма да викаш много. Няма да боли. Тази рокля ще падне бавно. На парчета. Няма да викаш много. Плътта ти ще се зачерви, където е било стискано. Лицето ти ще стане бяло и кръвта ще се отдръпне от кожата. Червената рокля и тя ще се отдръпне. Като завеса. На парчета, някъде в ъглите, по пода. Стъпкана. VV. Няма да боли, няма да викаш много.

Такава силна миризма на мухъл. МMухъл.

Advertisements

Leave a Comment so far
Leave a comment



Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s