Некултурно пространство


Дарвин чака ресто by cut:eater
27 November 2007, 12:11
Filed under: absentees

22.jpg

Мая, дебелата, потръпва на опашката в супера. Първа каса. Седем човека преди нея. В нейната кошница има кисело мляко (от най-евтиното), сириъл (с марката на магазина), четири рола тоалетна хартия (пак от марката на магазина), чипс с подправки и бутилка минерална вода. Носи смешни очила с огромни кръгли стъкла. Освен това осъзнава колко е посредствена, но не й пука. Вярва, че външният вид трябва да лъже. За мястото ти в хранителната верига най-вече. Все тая.

Мая, дебелата, не бърза за никъде. Когато дойде нейният ред, ще извади торбичката от джоба си, защото не иска да дава пари за нова, и ще натъпче покупките си вътре, така както преди половин час е натъпкала бедрата си в протритите дънки. Ще промърмори :Нямам точно стотинки…:, ще прибере рестото в портфейла и ще си запъти към изхода.

Вън е студено. От седмица е адски студено. Две листенца и една снежинка образуват бермудски триъгълник до кошчето за боклук на входа. Там където изчезват способностите ти да приемаш критично, аналитично и все още придържан от гравитацията. Несъществени обекти, ненужни и нетрайни. Също като парфюмираните коси на чакащите момичета, но не толкова привлекателни. Просто незабележими. Колосан опит на Бogue да скрива енигми, които никой не иска да дешифрира.

Мая, дебелата, се запътва по калните пътеки, покрай голите изкривени дървета, към разпадащия се блок, в който живее за някакво време. Показва пропуска си на портиера и потъва в счупената крушка на асансьора. Втори етаж. Някоя от всичките стаи. Телепортира се от другата страна на вратата и оставя плика с покупките до вътрешната врата. Вътре Юлия 2 е на системи.

През пролетта нацъфтелите дървета скриват вторите етажи, образувайки колан от бяло-жълта мъгла. Леки пастели в много грозна импресия. Хормоните се връщат на изходна позиция, а стоковите борси нормализират индексите си. Едно друго време, което всички очакват. Но не сега. Сега е студено.

Мая, дебелата, хвърля пакета чипс в събраните крака на Юлия 2, която пътува в аварийното на 200-километрова хероинова магистрала. Хруп-хруп. Това е Дейзи, Дейзи, която отби от гърдата на майка, на майка си, рано, твърде рано, последната възможност да бъде добра. Да бъде добра. Хруп.

Юлия 2 беше много лъчезарно момиче. От ония, дето излъчват светлина и предизвикват усмивки за нищо. В пубертета беше просто блуждаеща и вечно някъде другаде. Другите я търсеха, но не и тя. После стана твърде сериозна. Приеха я микробиология и се нанеса в общежитието. Беше сериозна. И започна да пътува. Много бързо. Но все в аварийното.

Отслабна ужасно. Сега прилича на анорексичка, но гърдите й продължават да са едри. В това няма никаква логика. Може да е от чипса – основното ядене. Всичките й колеги от мъжки пол си представят как разкъсват бялата лабораторна престилка и я чукат мужду колбите и стъклените тръбички. Как я населяват с микроорганизми отвътре до пръсване. Твърдите й зърна, меките бедра и тези устни.

Устните, които сега потрепват в саркастично-злобна усмивка. Изгубеното щастие на невъзможната невинност. :Еби се: – това казваше най-често на глас. Мислите й не бяха толкова ясни през повечето време. Разхождаше малкия си задник до оградата на трети блок, където по тъмно купуваше половинка. Достатъчно. Няма да се съсипва.

После се прибираше и отпушваше изходите си.

Винаги е пътувала. По-точно, опитваше се да бъде другаде, но не и тук. В други земи, в други посоки, отвъд предписаното, очакваното, възложимото. Другаде.

Сега живеят заедно с Мая, дебелата, и дишат праха, който събират. Ден след ден. Отдавна нямат никакво желание да се наредят симетрично на криво забитата лавичка, която им е отредена.

А останалите на опашката пред касите чакат да отметнат ходенето до магазина и да продължат. Като преди.

Да се ебът.

Advertisements

14 Comments so far
Leave a comment

с мисъл за звученето. затова не е :ебат:.

Comment by cut:eater

Абе, нали хероинът се вкарваше венозно, а не през носа… или аз задълбавам:)) btw На тая с големите и аз не бих и отказал :)))

Comment by leftismer

я ми преведи какво ме питаш? нос?

за съвсем друг прах става въпрос, ако това питаш.

Comment by cut:eater

намирам това, което си написал за изключително неприятно… какво те е ‘вдъхновило’ да го напишеш?

Comment by Des

ако знаеш само откога чакам подобен коментар. най-накрая… осанна..

мисля, че е по-интересно защо ти го намираш за неприятно?

Comment by cut:eater

мнг изкривени ми дойдоха формите,
за това че не си купува торбичка – поне е еко ;),
а и нещо не успях да му хвана смисълът ‘защо ми разказваш тази история?!’.
останах с чувството, че нападаш едното момиче – това дебелото, а другото по някакъв начин оневиняващ.

и стилът ти на писане не ми допада също.
това на кратко.

Comment by Des

чудесно е, че интерпретираш.

не виждам смисъл да обяснявам :защо: и :дали:. но ако все пак мнооого искаш, свържи се с мен на мейл. не искам да тормозя никого с мои интерпретации по мой текст.

за другото – наистина се радвам, че не ти допада стилът ми на писане. някои хора, които четат този блог, знаят защо не би могло да бъде обратното.

heartly regards

Comment by cut:eater

интересно – все пак си е уникат…

Comment by Alex Zvezdev

хохохо, да прочета коментарите ми е достатъчно, никакъв мейл, тук! тук нека е трибуната на интерпретатора 8-о

Comment by eMM

много добър разказ, искрено съм впечатлена! много добре!

Comment by smiling

юлия е кофти име за жена с малък гъз и големи цици.

Comment by beer2beer

бах, направо ме разпра с тоя коментар!

Comment by Нанка

На мен ми харесва разказа. Дава повод за размисъл за смисъла и безсмислието на живота… =))

Comment by Galadriel

олелееееееееее – който мисли, че това не е интересно или добре написано, нека ми заповяда. Ще му интерпретирам и на мейл и тука и по телефона и то ден и нощ! Абе, хора, защо само потвърждавате мнението ми, че човекът е сууууууупер страхливо животно и най-много се плаши от себе си, та затова дай да си измислим некъв нов образ? Така де – верно, че на никого не му допадат такива Юлии, ама е и вярно, че всеки от нас познава или е роднина на такава. Даже може той самият да е Юлия. И какво – да не пишем за нея, щото видиш ли, не било красиво, било безсмислено… Ако пиша само за усмихнати хора, за птичките по клоните и за това, че снощи съм правила наистина страхотен секс, ще ми се радвате, ще ми честитите и тайно ще си викате “Ех, това хората сме много готини”. Е, не така. Хората сме до един Нарциси и Юлии. Нали се сещате как Нарцис цял живот се харесвал и то без да се види в огледало. А като се навел над реката, му трябвали дни да осъзнае нещата. Освен това Мая също е Юлия. Но една по-положителна Юлия. Не – не е еко-юлия. Мая е да речем Юлия, която не само че не пречи на другите, ми даже и се грижи да си останат каквито-си-искат-юлии. Оххх – коментарът стана дълъг и тъп и обвинителен… А аз само исках да кажа, че това е от малкото разкази, които освен че са написани увлекателно, има и смисъл и полза за нашето аз-съществуване и аз-осъзнаване. Пуф – пуста философия, май повече ми пречи тия дни, ма така е – всяка Юлия с номера си…

Comment by Svetlina




Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s