Filed under: absentees
{един от най-красивите текстописци на планетата}
my boy builds coffins
he makes them all day
but it’s not just for work
and it isn’t for play
he’s made one for himself
one for me too
one of these days
he’ll make one for you
Filed under: cut:s
+
{основополагащ кавър от Árni & Hildur, двойка отегчени исландци}
Filed under: entropy
Тя е призрак. Сънува чайки.
Не. Не беше така. Тя не е призрак. Тя си е тя. Поне така си мисли. Тя сънува чайки, но чувства, че в нея има призрак. Чувства, че в нея живее някой друг. Главата й приютява не само нейната личност, а и някой друг. Едно, две, три.
Тя чува крясъците. Чува тъмния прибой. Чува плясъка на вълните. Кра-кра.
Тя има малък проблем. Наистина малък проблем. Тя не знае кой обитава главата й.
А това не е просто глава. Това е нейната глава.
Но тя не иска да разбере подробностите. По-скоро се надява да се отърве от тях. Подробностите са последното нещо, което я интересува.
Призракът е в главата й, обитава пространството на главата й и тя иска да се отърве от него. Тя има нужда да бъде себе си. Поне така си мисли.
Добро утро. Ти си ти. Кра-кра. Достатъчно е, че ми обръщаш внимание. Нека това не те обърква. Ти наистина си ти. Противното би било ненормално.
Чайки. Всеки ден, във всяко отражение.
В тази витрина – това си ти. В съседната витрина – отново си ти. Тази усмивка е твоята. Белите зъби също. Гордо вдигната брада – това си ти. Нежните скули, дългите мигли. Всяко косъмче по тила ти. Косата си е твоя. Стегната на опашка. В момента, в който я пускам на свобода – това си ти.
Това си ти.
Зачервените от стискане китки – твои са. Неговите длани, нейните длани, това са неговите длани върху нейните длани върху тези китки. И обратното. Това си ти.
Добро утро, призраци.
Тези крака са твои. Краката, които искат да ритат. Малките пръсти, които повече не могат да понасят затвора. Давай – ритай, ритай, ритай. Това си ти.
Това си ти. Ти си цяла. Ти си си ти. Ти си тя. А аз съм никой. Имитатор. Имитация на имитация.
Аз съм призрак. Обитавам главата ти понякога. На кръгъл час. Аз съм призрак и чакам да кажеш – махай се от главата ми. Чакам някакви неща. Чакам второто пришествие. Чакам младенеца. Чакам който първи хвърли камък.
Това си ти, това съм аз. А някой някъде е призрак. Кра-кра. Понякога. На кръгъл час.
Filed under: cut:s | Tags: доносник, за удоволстивето на всеки, керамична пишка, малък страшен съд, огретен, оцетник неглиже, подносник, прахосник, help me, i am fine, салфетник
these are no humans
these are no thieves
these are just people
Filed under: квадратни истории | Tags: abused as a child, bitch, dickhead, еклери на обяд, не подценявай романкикака, онези са нечовеци, от които някой се страхува, пишка за закуска, fuck, тези, чийзбургер, pickles, tourette, very gloomy a morning
Кожата й настръхва от топлата вода. Става на дребни настръхнали пори. На малки изящни кратери. На малки лунни експедиции. На дребни чувствителни фрагменти. Става на теории на конспирацията. И после се изпарява като мъгла.
Filed under: entropy
{via Четвъртък, 2009, Август 13}
ти чукаш
аз сера
лош момент
Filed under: cut:s | Tags: билкова, в 11, веднага е по-спешно от сега, всеки ден, добро утро, кафе без закуска, които имат значение, размисъл над древните неща, седем осми, тези, троп, хоп, четвъртък е ден за много неща, четвъртък е ден за размисъл
{started by yzhechev. drum. stop/}
Да го духа Пакистан.
Да го духат травеститите-проститутки, които е übercool да сложиш на корицата на евтиното си франчайз списание.
Да го духат мулатите, заради нерешителността на родителите им.
Да го духат Волтер и Рьорих.
Ринго Стар също.
Да го духат гурме ресторантите, по-евтините от тях.
Да го духат германците с кроксове, живеещи във Виена.
Да го духа ветрената мелница на Елин Пелин.
Да го духат обитателите на Третия свят, на Средната земя и на литературното пространство, обособено от изброяването на три.
В тази връзка – да го духа третото джудже, третият брат и третата обиколка на Силвърстоун.
Да го духа Светаго Духа. Да го духа и майка му.
Да го духат колцентровете в Бангалор.
Да го духа Ким Чен Ир.
Да го духат и хибридните двигатели.
Да го духа всеки, който използва представката „псевдо”.
Да го духа всеки, който си мисли, че знае повече от теб.
Да го духат копирайтърите. Да го духат кураторите. Да го духат организаторите. Да го духат писателите. Да го духат модераторите.
Да го духат и директорите. Най-вече те.
Да го духа океанът, да го духа Северното сияние и да го духа жената на Зевс.
Да го духа пощальонът, да го духат троянците в коня, да го духа пържената неделна закуска на съседите.
Направо да го духат съседите.
Да го духат и приятелите ти. Да го духат приятелите на приятелите ти. И техните познати.
Да го духаш и ти.
Да го духа добрата част от сърцето ти, по-добрата част от сърцето ти.
Да го духат принципите ти.
Да го духа волята ти.
Да го духа увереността ти.
Да го духа дланта ти. Тази длан, която е имала пет пръстчета. Тази, която майка ти е целувала. Тази, която е дърпала пластмасов камион, пълен с пясък и всякакви боклуци. Тази, която е оставяла сложни идеи по влажното стъкло. Тази длан, която е милвала нечия глава, търсеща ласки. Тази длан, която е стискала нечия ръка в опит да се спаси от болката. Тази длан, която е стискала и не е искала да пусне.
Да го духат малките неща в живота ти. Рано сутрин, късно вечер и някъде като никъде на света.
Да го духат всички хора. Най-лошите и най-добрите.
Да го духат всички, всички хора.
Да го духаме ти и аз.
Да го духаме ти и аз.
Да го духаме ти и аз.
Знаеш ли, да го духаш ти, не аз.
Да го духа и Пакистан.
Очевидно съм пропуснал да предам meme-а с 6-те неща, които правят някого някъде щастлив, нататък. Може да е било умишлено.
Не ми се ще да се явявам анти-еволюционен агент. Никак.
Затова бих искал да прочета кои са малките неща, правещи щастливи Gombeto, маркова райна, Batman и всички, които искат да си кажат.
Filed under: cut:s | Tags: дава ми 50 лева, дай 50-те лева, дай ми колкото прецениш, добре, и залагам телефона си, искам огромна сума за смс-ите вътре, казвам му, като са безценни, май няма да даде толкова пари, на мен не ми трябват, ок, онзи стои и ме гледа, отивам в заложната къща, само толкова ли?, си ги вземи, тези смс-и са безценни
Това са добри вълни. Вълни, които предават съобщения. Които пращат думи от точка А (което съм аз) до точка Б (което си ти). Това са много модерни и същевременно добри (което е нетипично) вълни.
Усещаш ли ги как летят? Как прорязват мозъците ни, черните ни дробове, задниците ни, тънките артерии и хрущялестите ни уши?
Това са добри вълни. Това са вълни, които ни свързват.
Едно, две, три. Добри вълни.
Filed under: absentees
Момчето-дизел е най-необикновеният герой, който някога е съществувал. Момчето-дизел не е като никой герой, който някога е съществувал.
Знаете. Има супергерои със сили. Които могат да летят, да взривяват с поглед, да се телепортират, да четат мисли.
Има такива със специални умения. Които могат да отварят врати със сложни механизми, да се измъкват незабелязано, да хипнотизират, да доставят каса бутилки с мляко и да чукат 27 скучни минути.
Има и такива без специалнни умения, но с костюм. Като Батман, Big Bird, Иисус и Нийл Армстронг.
Но Момчето-дизел не е като никой от тях. Момчето-дизел е най-необикновеният герой, който някога е съществувал.
Когато закъсате с вашия опел кадет `94, защото горивото ви е свършило – Момчето-дизел ще е при вас с две пълни туби, за да ви спаси. Когато, след поредното уикенд посещение до извънградската ви вила, до бензиностанцията остават 3 километра, а двигателят ви хрипа като косатка на плажа – Момчето-дизел ще пълни резервоара ви още преди да сте се сетили да го повикате.
Но вие никога няма да повикате Момчето-дизел.
Знаете защо.
Знаете за нещастната гибел на Момчето-дизел. Помните как веднъж задникът му се подпалил и то, в стремежа си да се изгаси, се заляло с една от тубите, които носело.
И затова… Затова днес Момчето-дизел го няма. И когато горивото ви свърши 3 километра преди бензиностанцията, единственото, което ви остава, е да хванете 5-литровата пластмасова туба в ръка и да вървите пеша 6 километра.
Filed under: cut:s | Tags: газстанции до павликени, горчиви стафиди, ела на задната седалка, закуска със скандал и мюсли, които гледат само на север, мила, милиарди мухи на един клон, сладко от налягане
тя е
бриз
не
тя е
течение
тя е
студено течение
от което
ми се схваща вратът
