ох.

това е звук, който никой не издава, когато го заболи.

това не е звук, който би изпищял. това не е нищо, което би изкрещял. не би крещял ох, ох, ох. не би.

би притихнал. би бил по-тих от най-тихото нещо на света.

би мълчал. би търпял. би бил по-тих от най-тихото нещо на света.

защото знаеш, че няма смисъл да пищиш. знаеш, че няма смисъл да крещиш. никой няма да те чуе.

този, който би те чул, би слушал за най-тихата ти въздишка. за най-тайнствения звук, който

някога

би

издал.

нямам какво повече да ти кажа.

this image arrived at your house without the explicit permission of its author.

ръцете ми са омазани с лютеница. от оная, едросмляната. ти ме гледаш тъпо, докато се бърша в блузата ти. защо ме гледаш така неразбиращо? ето, плащам си счупеното бурканче и си тръгвам. повече няма ме видиш.

касовият ти апарат също ме гледа тъпо.

продаваме. продаваме всичко на всеки. щастие. късмет. близост. доверие. утеха. дребни плодове на ниски цени.

—

едно две три

имаме косата ти. косата ти е дълга и се оплита. оплита се в себе си и се оплита в други тела. косата ти е тяло само по себе си и нищо. косата ти е едно понятие без значение. косата ти може да е всичко.

—

имаме очите ти. огромни очи, които казват – ела след малко, за да не изчезнеш. ела след малко, за да не умреш сега. в този момент. това не са зеници. това не са ириси. това не са елементи на същността ти. това са отделни машини. със собствен дух. това са малки механизми, които разрушават и най-здравите стени.

—

имаме устните ти. имаме зъбите ти. имаме езика ти. имаме гърлото ти. имаме надолу в хранопровода ти. имаме несмляната храна. имаме

това си ти

това са малките ти ръце

това са малките ти крайници

това е сърцето ти

това е душата ти

това е малкото нищожно ти

—

имаме всичката повърната храна.

вече стана късно и продължаваме да пием. говорим си за всекидневни неща. за глоби за паркиране, за лошо обслужване, за лоши обноски, за нови условия по кредитите, за лоши условия по кредитите, за мръсната лепенка на ръката ми, за счупената чаша, за чашата, която хвърляш по мен, за параноите ти, за чистия нощен въздух, за лепенката на ръката ми, за раната под нея, за чашата, която хвърляш по мен, за обичайните ти пристъпи, за историите, които ми разказваш:

лежиш безтегловно на плочките в банята и от време на време повръщаш в тоалетната. тъмно е. розовото ти сако е в петна от кола, тиоридазин и соеви бисквити. стъпалата ти кървят, набити със стъкла от пръснатата крушка. клетките в гръбначния ти стълб са на пауза. обедна почивка в 00:00. нямаш гръб и не чуваш с едното ухо.

ти си добра внучка и добра дъщеря. би била добър син, ако имаше пишка. огромните ти кафеви очи се оглеждат в тъмното. ако можеше да виждаш, щеше да забележиш живописните локвички, които спиралата ти образува, разтворена в сълзи. кожата ти е настръхнала, почти трепериш. не че знаеш защо.

прегърнала си тоалетната чиния сякаш е някой. сякаш знаеш кой. сякаш не си на пода в тоалетната и не прегръщаш тоалетната чиния. сякаш това е някой, който винаги си искала да прегръщаш. или не винаги – завинаги.

ти си твърде добра за този свят. имаш твърде много любов, която искаш да дадеш, и получаваш твърде малко любов. хапка по хапка. но не очаквай никаква любов от една тоалетна чиния. можеш да очакваш само безразличие. това е, което ти дават тоалетните чинии – безразличие. ти си твърде важна. ти си твърде добра.

ти си толкова важна. ти си толкова важна. т у к  трябва да се засиля и да те ударя. но не мога. тук трябва да те блъсна с всичка сила. но не мога. защото ти си толкова важна за мен. въпреки хапчетата и бисквитите. това са малки подробности.

нямам сили да те докосна. бих предпочел да съм тоалетна чиния. бих предпочел да съм тоалетната чиния, която стискаш. но това не съм аз. не се заблуждавай. нека тези сълзи отидат в канала. нека дрехите ти отидат на химическо чистене, където и последната следа от мен ще бъде изтрита.

—

продаваме всичко на всеки. щастие. късмет. близост. доверие. утеха.

дребни форми на всекидневието.