What is your function in life?


The Daily Book Review

 

Във вторник успешно закъснях за поредната лекция от Digital Spaces в Червената къща. Стигнах в 7:45 и реших да не влизам. Затова се мотах в предверието известно време, опитвайки се да хвана незащитен wi-fi сигнал, когато погледът ми попадна върху един брой книжно тяло Партиен дом на Георги Тенев някъде зад гърба на front office-а (не знам как се води длъжността на човека, който продава билети, всичко останало и дава информация).

—Значи, ще го кажа в началото. Не може Г.Г. да издава втора книга със стари текстове, която при цялата й наглост е 55 страници, всичките тип списание, и това да струва 12 лева, а един от най-добрите съвременни български романи – 6 лева*. Вярно е, че тази цена ме изненада приятно, обаче е показателна за пазарната оценка на културната стойност.

Та, дадох си шестте лева без съпротива и седнах на стъпалата до апаратната да си чета културно и дебатично…

Въпреки че харесвам концепцията на Библиотеката, начина на представяне и избора на книги, а и самия Георги Тенев като ерудиран презентатор, захапах първите думи с леко предубеждение. Не толкова заради съмнения в способностите му, а да не би да е отпратил героя в прекалено тежко самонаблюдение, което поради липсата на раздвижена фабула да затормозява самото четене, от там и възприемането.

Ама не. Колкото повече четях, толкова повече ме хващаше. Самонаблюдението е силно, но е и тежко. Текстът върви приятно, но не и леко. На места започва да гърми, после да се свива под силата на собствената си гравитация. И после пак избухва. Няколко идейни линии, захранващи се взаимно и майсторски неизпуснати да се заплетат безвъзвратно. За миналото, което някои помнят, други не искат да помнят, а трети не познават. За сега, което е после на „онова” после. За нея - къдравата, партията, атомната централа. За него – на 20, баща й, реактора.

Заслужено „Роман на годината”.

*Погледнах сайта на Хеликон, където посочената цена е 8 лв. Ако решите да си купувате книгата, вървете в Red House, макар че пък там беше една бройка…



Sunny D

Juno. На всеки десет филма, продуцирани от големите студиа, се случват два или три, които да изплатят останалите. На всеки трийсет се пада по един като Juno, който да оцвети живота, показвайки обикновените проблеми и обикновените решения. Великото всекидневие. Без излишния патос и глупавото чувство за хумор.

А Ellen Page става все по-прекрасна. И толкова несъразмерно пораснала и зряла.

I’m in awe.