Filed under: daily context | Tags: дакота фанинг, проктър и гембъл, sod off and die
Той не е дебел, но има дебели пръсти. Той не е гей, той е фоб. Хей, хей. Кой е той?
Подсказка: Той се страхува от много неща. Той е несигурен. Много несигурен.
Той не е дебел, но има дебели пръсти. Той не е гей, той е фоб. Хей, хей. Кой е той?
Подсказка: Той се страхува от много неща. Той е несигурен. Много несигурен.
Nine Inch Nails не са изкарвали албум тоя месец. Странно.
Оригиналният слоган е Любовта среща разума.
Говорейки за марките на любовта…
П.С. Тия коментари мога и да не ги пиша, ама що пък… Още шест работни дни има и все нещо трябва да се прави… УУУУУУУУ! Кризата с качествения човешки ресурс е факт, също като съществуването на фактите, порцелановите чаши с жирафи и идеите на хората, идеите на хората, идеита на хората. I’m calm, it is Monday.
„Изследване на компанията Universal McCann сочи, че броят на блогърите в света е достигнал 170 милиона. Според аналитиците в последно време тяхната популярност като средство за масова информация расте. Читателите им в целия свят са достигнали 340 милиона.”
от e-Daily-то на IDG.bg
Вдъхнових се и се почудих.
Първото:
Всеки блог - медиа. Всеки блогър – медиана!*
Второто:
Как се ходи в тоалетната с блог под мишница?
*Медианата е онова нещо дето виси или стърчи между бедрата на триъгълника. Математиците да ме извинят за нескопосаното обяснение, всичко в името на художествеността!
Подкрепям това мнение на Батман.
петъчно хайку
а б в г д
е ж з и и кратко
м н о п р
Сега сериозно:
Настина има един голям обем от съдържание, което не може да бъде определено като „качествено”, преглъщайки претенциозността на една такава фраза. Но – затварянето на блогосферата и забавеното приемане на нови членове не би било полезно за съществуването й. Либерализирането позволява по-бързия „метаболизъм” на съдържание.
От друга страна, тъй като членовете на блогосферата на Дневник са резиденти, а населението на България е малко и не бих казал с преобладаваща част от „ебаси ерудитите”, би било трудно да не се стигне до паритет между виртуалното и реалното смислово пространство, т.е. колкото повече хора, толкова повече ежедневност на същите хора. От там - няма как без снимки на котки, бебета, глупави картинки, слаби текстове и дрън-дрън-дрън.
В което не виждам нищо лошо. Понякога се вторачваме в денотацията и нейната несвързаност към информационните и емоционалните ни нужди, пропускайки важния конотационен слой. Което означава, че проблемът е в четящия, а не в пишещия.
Btw, някъде надолу по страницата можете да видите снимки на краката, чорапите и котката на kldn himself. Е па сега аре въри спори с шефа! :) (това се отнася за фийда на Блогосфера, а не за cuteater.wordpress.com)
Два дни без интернет. Ръцете ми треперят нервно. Особено гадно е, когато лети около теб, но не можеш да накараш тъпите си устройства да го уловят, защото не знаеш къде какво да барнеш. Networking for dummies?
А времето е толкова хубаво тия дни. Идеален фон за браузване. Вятър и слънце. Broadband и google. Arrrrrgh! Behold, connection!
p.s. In these extremely sophisticated times of ours you need hubs and switches to connect. Your limbs agonize struggling to attune to the surrounding mess of intense changes.
- You’re still human, she says.
- You’re distracting me , I retort.
Тотнъм! Пляс-пляс-пляс! Тотнъм! Пляс!!!
Последният подкаст се е получил very nice. Предполагам, че повечето от вас не слушат indie, а още повечето въобще не знаят какво е това (може би само смътно предчувствие, че е свързано с Индия, което, разбира се, не е така), но за тези 0,02%, които ще прочетат това, ВЪРВЕТЕ ДА СИ ГО ПРОСЛУШАТЕ!
В момента Майк Рам ни отегчава. Yawn.
Пред мен седи човек, който си прави директен маркетинг.
Райна Маркова се оплака, че не й четат блога.
Longanlon дойде и каза на Петя - с няколко известни блогъри ще ходим да обядваме, искаш ли да дойдеш? Nice.
Топло е, но повечето хора са свежи.
До после.