What is your function in life?

Мислиш ли, че си разгадал цялата схема като си се вкопчил в очевидните осезаемости, в широките модели на средата си?

Уютно ли ти е да си висок метър и 76, да правиш разлика между ляв и десен бутон на мишката, да чукаш жена си като в порно-филмите, да говориш високо, когато трябва, и да можеш малко повече от задоволително?

Чувстваш ли се по-добре?

Не изпитваш ли срам, когато си прибираш сапуна за еднократна употреба от банята на хотела?

И знам, че винаги ще бъдеш такъв, какъвто си – смотан. Много смотан, но иначе симпатичен. Някъде в средата. Твърда теза в социологическите изводи.

И затова ти пиша едно специално да ти го туря. Щото си специално посредствен.

Като повечето от нас.

„Относително висока е самооценката на българите - 72.4 процента от анкетираните гледат положително на себе си. В същото време са твърде недоверчиви към всички останали…”

от Дневник

Прочетох втория коментар в тази тема на Eneya и се замислих за модерните либертариански течения от ежедневен тип. Като еко-манията и новите форми на авторско право. Новите аксесоари на старите съзнания. Съзнанията на млади и стари, които изостават от условията на технологичната реалност с еднаква скорост.

В случая Eneya е публикувала в нарушение на нечие авторско право една карта, нарушавайки собствения си лиценз за оригиналност на съдържанието. Аз също съм ползвал контент, който не е под СС, въпреки че ползвам такъв. Смешно е. И жалко.

Свободата на размяна на съдържание не носи освобождаване от отговорност за спазване на установени правила. Дори и да са ти неприятни и неотговарящи на възгледите и желанията ти, удобството ти.

Това е мъничка пролука в „свободния младежки дух” на актуалната блог-общност, която не носи глобални последици, а само локални ефекти, като този незначителен постинг. Но е симптоматична за излъсканата ежедневна циничност, която не е по-различна от безвкусието на Женска мода, есен/зима 2007/2008, владееща видимите кътчета на виртуалното съзнание. Circa едно време, утре и вдругиден.

P.S. Eneya, ако четеш това – не се заяждам и не влагам никакво лично отношение към теб (доколкото знам не сме общували дори и косвено досега). Просто се забавлявам с мисълта за модните аксесоари като пазарската торба от рециклирана хартия и окичването на входната врата с логото на Creative Commons.

Някои бели булки обичат да се возят в такива бели автомобили в деня на бялата си сватба.

Тук кренвиршът позира.

А тук си заминава.

За съжаление не бихте могли да видите културната тъга в изражението и позата на насъбралата се тълпа. Помах, помах.

P.S. В началото на втората част на първия Grindhouse, точно след като Stuntman Mike е изфорсирал двигателя на голямата си черна кола и е отпрашил с мръсна газ в небитието, една от мадамите приближава показалеца към палеца си и извиква “Small dick!”. Реминисценции някакви, не се опитвам да кажа нищо.