What is your function in life?

Ония цветните листчета, с лепяща лента по вътрешния ръб. Върху които записваш какво да направиш, какво да не забравиш. Малки реквиеми на ежедневието. Понякога усещам мухъла по тях още преди да съм сложил точката накрая. Забравените.

Хартия, върху която си оставил отпечатък за малко повече от миг, за после, за да се върнеш към него. Да излъжеш времето, губейки други възможности. Здравей по малко. Ежедневие по малко. Скромно и тихо. Вцепенено.

—Трябва да се чувства зле.

Това е разрез на изкривения вик за помощ. Когато викаш без да имаш нужда. Викът от втора степен. Такова принизяване на болката и страданието до нивото на ежедневна дрямка, бърборене в сенките, junk food.

Тогава идва VV, за да те успокои. Да ти каже, че има и други като теб. Също толкова единствени и уникални. На едно специално място. VV.

Няма да викаш много. Няма да боли. Тази рокля ще падне бавно. На парчета. Няма да викаш много. Плътта ти ще се зачерви, където е било стискано. Лицето ти ще стане бяло и кръвта ще се отдръпне от кожата. Червената рокля и тя ще се отдръпне. Като завеса. На парчета, някъде в ъглите, по пода. Стъпкана. VV. Няма да боли, няма да викаш много.

Такава силна миризма на мухъл. МMухъл.

I am seeing in red
Red dress
Red lips
Red blood spilling over the red curtains
Red is your tongue moving in my mouth
Red are your shoes falling by the bed
Red is my shirt ragged on the floor

Red is the color of your thoughts

Rated R and unrepentant

*****

J is living on the edge
On the edge of his patience
His patience that’s gone
GONE FOREVER
For there’s nothing left
Left from you
You the killer
Of silence
Of mildness
Of love

I’m leaving
Love
J

*****

Why not hold each other’s hands
Why not touch each other’s skin
Why not bite each other’s lips

Should it matter if it were days or months?
Years?

And not the moments,
the little frames of time to be You and Me
and Me and You

I want nothing more
Just the single breath

whispering

I’m yours now

*****

R is for rumor

R is for rent

R is for retreat

*****

I am seeing in red
And this is the last time I am thinking of you

В главата ми се смесват две тя. Две. Едната, която ме кара да настръхвам, и другата, която ме кара да изтръпвам. Разбира се, ти не си нито една от двете, но тъй като никоя не знае коя е, е интересно въобще цялото упражнение с това коя коя иска да бъде и коя като коя се вижда.

They told me you had been to her,

And mentioned me to him:

She gave me a good character,

But said I could not swim.

He sent them word I had not gone

(We know it to be true):

If she should push the matter on,

What would become of you?

I gave her one, they gave him two,

You gave us three or more;

They all returned from him to you,

Though they were mine before.

If I or she should chance to be

Involved in this affair,

He trusts to you to set them free,

Exactly as we were.

My notion was that you had been

(Before she had this fit)

An obstacle that came between

Him, and ourselves, and it.

Don’t let him know she liked them best,

For this must ever be

A secret, kept from all the rest,

Between yourself and me.’

Понякога си малка, друг път голяма. Злобна, отвратителна и мила, скучна, весела, любвеобилна и самотна, търсеща топлина и отблъскваща. И винаги ще твърдиш, че си различна, че това си ти, че ти си тя, че тя е всичко, което ти си. И аз ще ти вярвам, както някога съм ти вярвал, и ще забравям какво съм вярвал и ще вярвам нещо друго. Ще те презирам и ще те мразя. После ще те обичам и ще те забравям за кратко и за дълго.

И някой ден и двамата ще си отидем от сцената. Без аплодисменти. И без освирквания дори. Без нищо. Без букети, без завеси, без платени входни такси, скъсани билетчета. Без гримьорна и без кърпи за потта. Няма да ни покажат изхода, защото ние ще знаем къде е. Абонирани сме за това издание - :Как да намерим изхода:. А някои търсят входа–

Шибана история е това с изходите.

Аз дадох й едно, те две на него,

ти даже три, дори отгоре,

и всичко върна той за теб,

а преди било е мое.

Понякога те намирам в тишината, друг път в истеричните ти писъци, шума и бъркотията, които създаваш. Да е хаос. Такава е твоята природа. И да подреждам, и ти да го разваляш после. Шум и хаос, но в друг ред.

Обичайните изповеди. Ще ги намериш във всяко ъгълче, във всеки дом. Често. Обичайно.

Затова – изхвърли всичко, забрави всичко. А после се опитвай усилено да си спомняшшш.

* photo by arte_molto_brutta_2