Некултурно пространство

Виждам, че днес (което за теб най-вероятно е вчера) маркова райна отново се е изказала върху настоящето. Уоу. Чистата форма е нищо без чистата мисъл.

маркова райна се хлъзга по януарския лед и оглежда свежи устни. Малкото й светло дупе лъска пътеката на новата мисъл и провокира тежки въпроси: Is sense preceded by insanity? или Can self-conceit spawn low-fi captiousness?

Представям си следната нискобюджетна картина с евтини щрихи: тя възсяда бяла кобила, с белите крачета от двете страни, и в лек тръс се отправя към безкрая. Безкрая. Безкрая. Безкрая.

Oh, how we danced and laughed! How we marveled at this staggering sight!