Некултурно пространство

Мисля, че мога да правя това завинаги.

Да търкам и търкам, и търкам, и търкам, и търкам.

Докато зъбите ми не станат по-бели от тебешир.

Не като сега – с цвят на сперма.

Без оттенък на чар и чаровност.

Без възможност за консервирана публична изява.

Отвъд всекидневния пърформънс.

Благадоря, че попита.

Чувствам се добре.

Почти перфектно.

Чудесно.

Разбирам, че ти не си толкова добре.

Разбирам, че имаш някои проблеми от битов характер.

Разбирам, че празнуваш празници.

Разбирам, че дишаш редовно.

Не че се интересувам.

Имаш чудесно тяло.

Имаш красиви мисли.

Вълнува те бъдещето.

Миналото е лоша шега и магнит за хладилник.

Истински ценно е показването.

Представянето.

Повторението.

И повторението, и повторението.

Чувствам се добре.

Идеално.

Гледам се в огледалото и се показвам.

На публика от един.

Който единствен разбира.

Разбирам, че ти не си толкова добре.

Разбирам, че имаш някои проблеми от битов характер.

Проблеми на характера и ценностите.

Благодаря, че се обръщаш към мен.
Аз съм твоят човек.

Слушай внимателно – ще изчезнеш, ако не те запомнят.

Ако не се връщат отново и отново към теб.
Към спомените си за теб.

А ти можеш да оставяш спомени.

Защото имаш нещо повече.

Имаш различни таланти.

Имаш уникално разбиране.

Имаш късмет.

Оставям четката на място, изплаквам устата си с вода и изплювам. Търкам очите си и попивам гледката, която виждам винаги, когато мия зъбите си. \сега си лягам, но да знаеш – не съм те забравил. Мисля си за теб всяка вечер. И си напомням, че имаш проблеми. Проблеми, които не искам да решавам. Но ми връчваш всеки ден.