What is your function in life?

На кръстовището има камера, следяща трафика. Тя си оправя косата, когато я види.

А понякога гребенът се чупи във втвърдилите се в косите й смисли.

И се питам: Наистина ли искаш да сме само двамата? И никой друг? Да имаме всичко време един за друг? И да се обичам вечно? Наистина ли искаш това?

Ти, в чиято природа непостоянството се е просмукало като досадна влага в хартиен тапет?

Трябва да се шегуваш.

—
—

—

—

—

—

—

Тя ме реже като парче месо. Изважда най-големия нож, прикрит като „подходящия”. Измива го старателно, за да си мисля, че съм специален. Забожда го нежно (като при всички останали). И мушка, мушка, мушка. Реже настървено и изхвърля ненужните части на пода.

Празник за душата й, сурово събитие на неподправено удоволствие. Малко черен пипер и може би къри, хрян и мъничко захар.

Яж.

—

Разбира се, яденето не е нищо, което може да бъде приравнено към активностите на природата й. Твърде низко. Твърде обикновено. Консумиране от този вид е като да изхвърляш готовата храна на боклука.

???

—

ТИ си чувствителна. Имаш малки сетива, които усещат. Големи нужди, които трябва да бъдат задоволени. Малки пръстчета, с които да докосваш. Големи очи, в които да вярвам, че се губя. Малки, малки, малки възможности да дадеш нещо истинско. И огромни претенции, че имаш какво да дадеш.

—

Чудя се, дали, ако имаше две слънца, които изгряват от противни посоки и съответно залязват в отсрещни позиции, щеше да имаш оправдание, че първо задникът ти посреща утрото.

Мислиш ли, че си разгадал цялата схема като си се вкопчил в очевидните осезаемости, в широките модели на средата си?

Уютно ли ти е да си висок метър и 76, да правиш разлика между ляв и десен бутон на мишката, да чукаш жена си като в порно-филмите, да говориш високо, когато трябва, и да можеш малко повече от задоволително?

Чувстваш ли се по-добре?

Не изпитваш ли срам, когато си прибираш сапуна за еднократна употреба от банята на хотела?

И знам, че винаги ще бъдеш такъв, какъвто си – смотан. Много смотан, но иначе симпатичен. Някъде в средата. Твърда теза в социологическите изводи.

И затова ти пиша едно специално да ти го туря. Щото си специално посредствен.

Като повечето от нас.

Интервю с Ken Lee във в. Култура.

Много българи да продължат да ходят на театър и да четат европейска литература, въпреки че не разбират нищо. It’s cool.

Пълния член да отпадне от граматиката. главните букви също както и пунктуационните знаци moje i kirilitsata

Последното руло с тоалетна хартия да свърши.

Цуца да си счупи нокът във ВИП-зоната на концерта на Металика.

Блоковете между рекламите по телевизията да станат по-къси.

11-ти септември.

10-ти ноември.

Стотици нови безсмислени блогове.

Shit.

Ти очакваш ли нещо?

Виж този филм.

От 1996 година тръпна в очакване. Най-накрая. Събирам група за почетно посещение на тази потенциално незабравима кино-продукция.

Подкрепям това мнение на Батман.

петъчно хайку

а б в г д
е ж з и и кратко
м н о п р

Сега сериозно:

Настина има един голям обем от съдържание, което не може да бъде определено като „качествено”, преглъщайки претенциозността на една такава фраза. Но – затварянето на блогосферата и забавеното приемане на нови членове не би било полезно за съществуването й. Либерализирането позволява по-бързия „метаболизъм” на съдържание.

От друга страна, тъй като членовете на блогосферата на Дневник са резиденти, а населението на България е малко и не бих казал с преобладаваща част от „ебаси ерудитите”, би било трудно да не се стигне до паритет между виртуалното и реалното смислово пространство, т.е. колкото повече хора, толкова повече ежедневност на същите хора. От там - няма как без снимки на котки, бебета, глупави картинки, слаби текстове и дрън-дрън-дрън.

В което не виждам нищо лошо. Понякога се вторачваме в денотацията и нейната несвързаност към информационните и емоционалните ни нужди, пропускайки важния конотационен слой. Което означава, че проблемът е в четящия, а не в пишещия.

Btw, някъде надолу по страницата можете да видите снимки на краката, чорапите и котката на kldn himself. Е па сега аре въри спори с шефа! :) (това се отнася за фийда на Блогосфера, а не за cuteater.wordpress.com)

Два дни без интернет. Ръцете ми треперят нервно. Особено гадно е, когато лети около теб, но не можеш да накараш тъпите си устройства да го уловят, защото не знаеш къде какво да барнеш. Networking for dummies?

А времето е толкова хубаво тия дни. Идеален фон за браузване. Вятър и слънце. Broadband и google. Arrrrrgh! Behold, connection!

p.s. In these extremely sophisticated times of ours you need hubs and switches to connect. Your limbs agonize struggling to attune to the surrounding mess of intense changes.

- You’re still human, she says.

- You’re distracting me , I retort.