Във вторник успешно закъснях за поредната лекция от Digital Spaces в Червената къща. Стигнах в 7:45 и реших да не влизам. Затова се мотах в предверието известно време, опитвайки се да хвана незащитен wi-fi сигнал, когато погледът ми попадна върху един брой книжно тяло Партиен дом на Георги Тенев някъде зад гърба на front office-а (не знам как се води длъжността на човека, който продава билети, всичко останало и дава информация).
—Значи, ще го кажа в началото. Не може Г.Г. да издава втора книга със стари текстове, която при цялата й наглост е 55 страници, всичките тип списание, и това да струва 12 лева, а един от най-добрите съвременни български романи – 6 лева*. Вярно е, че тази цена ме изненада приятно, обаче е показателна за пазарната оценка на културната стойност.
Та, дадох си шестте лева без съпротива и седнах на стъпалата до апаратната да си чета културно и дебатично…
Въпреки че харесвам концепцията на Библиотеката, начина на представяне и избора на книги, а и самия Георги Тенев като ерудиран презентатор, захапах първите думи с леко предубеждение. Не толкова заради съмнения в способностите му, а да не би да е отпратил героя в прекалено тежко самонаблюдение, което поради липсата на раздвижена фабула да затормозява самото четене, от там и възприемането.
Ама не. Колкото повече четях, толкова повече ме хващаше. Самонаблюдението е силно, но е и тежко. Текстът върви приятно, но не и леко. На места започва да гърми, после да се свива под силата на собствената си гравитация. И после пак избухва. Няколко идейни линии, захранващи се взаимно и майсторски неизпуснати да се заплетат безвъзвратно. За миналото, което някои помнят, други не искат да помнят, а трети не познават. За сега, което е после на „онова” после. За нея - къдравата, партията, атомната централа. За него – на 20, баща й, реактора.
Заслужено „Роман на годината”.
*Погледнах сайта на Хеликон, където посочената цена е 8 лв. Ако решите да си купувате книгата, вървете в Red House, макар че пък там беше една бройка…
