What is your function in life?

by D.A. Drifter

Pigeons flying in the sky

Creaking boldly

Pi! Pi! Pi!

Over skirts of filthy blonds

Filming daily comings

Shitting milky stuff

Oh!

There’s so much hope

in these feathery snobs

Elegantly twirling in the air

Choking with gases

dying under tires

Being smashed smashed smashed

prettily on the pavement

Pigeons strolling

walking

picking in the turf

Beautiful creatures

chopping heads down

Scum and dirty dishes in the sink

Seeing whatever there’s to be seen

Predicting nothing

And still prophets of tomorrow

Little pigeons

Flying in the sky

Marking paths

Scanning

Deeply in our souls

…

I am so glad to say

that one day

it will all be finished

And no pidgin business

will ever claim our hearts

„Относително висока е самооценката на българите - 72.4 процента от анкетираните гледат положително на себе си. В същото време са твърде недоверчиви към всички останали…”

от Дневник

Fall seven times. Stand up eight.

крайниците ми са в други части на стаята,
разпръснати,
тя ги гони и иска още,
и още,
и още

нямам никакъв контрол върху желанията й
и нуждите, и желанията, и нуждите,
и всичките начини за тяхното задоволяване

това е текст с неприкрит сексуален подтекст

тя вкарва смисли в себе си,
издиша чужди неловки мълчания,
засмуква светлините на града,
поглъща всичко, което мога да дам

прокарва пръсти в косата ми
и прошепва:
ччч
акай малко, ама ти въобще не се опитваш да избягаш!

Прочетох втория коментар в тази тема на Eneya и се замислих за модерните либертариански течения от ежедневен тип. Като еко-манията и новите форми на авторско право. Новите аксесоари на старите съзнания. Съзнанията на млади и стари, които изостават от условията на технологичната реалност с еднаква скорост.

В случая Eneya е публикувала в нарушение на нечие авторско право една карта, нарушавайки собствения си лиценз за оригиналност на съдържанието. Аз също съм ползвал контент, който не е под СС, въпреки че ползвам такъв. Смешно е. И жалко.

Свободата на размяна на съдържание не носи освобождаване от отговорност за спазване на установени правила. Дори и да са ти неприятни и неотговарящи на възгледите и желанията ти, удобството ти.

Това е мъничка пролука в „свободния младежки дух” на актуалната блог-общност, която не носи глобални последици, а само локални ефекти, като този незначителен постинг. Но е симптоматична за излъсканата ежедневна циничност, която не е по-различна от безвкусието на Женска мода, есен/зима 2007/2008, владееща видимите кътчета на виртуалното съзнание. Circa едно време, утре и вдругиден.

P.S. Eneya, ако четеш това – не се заяждам и не влагам никакво лично отношение към теб (доколкото знам не сме общували дори и косвено досега). Просто се забавлявам с мисълта за модните аксесоари като пазарската торба от рециклирана хартия и окичването на входната врата с логото на Creative Commons.

тя ми обяснява като на идиот
това е начинът да ми каже че съм такъв
но няма да го направи
защото е възпитана
израснала е в културно семейство
яла е попара сутрин от време на време
вечер знае че баща й гледа новините
а майка й е някъде там
няма пролетни войни
нито мръсни чорапи на видими места
цари хармония която аз не разбирам
защото моето семейство
е от друга планета
ние не си обясняваме като на идиоти
така се наричаме един друг

и може би затова се привличаме
двамата с нея
защото може да ми обяснява като на идиот
а аз да се държа като такъв

+ тук

Между простото и тежкото има много силна и непреодолима връзка. Едното винаги върви с другото, но нека като аксесоар или неизбежна необходимост, а по-скоро като двойствена природа, скрита характеристика. Обратната страна на венецианска карнавална маска. Изразителност в прехода.

На повърхността е лекотата на незабавното възприятие, а отдолу лежи огромна тежка маса от непреодолима безкрайност. Безкрайността на простотата.

Оттам – изчистените форми, минимализмът, са само привидно леки за възприемане. Угодни. Но ако се потопиш в тази естетика, ще видиш колко дълбоко можеш да затънеш. И ще започне да те притиска.

Няма да ти е никак удобно.