What is your function in life?

Мая, дебелата, потръпва на опашката в супера. Първа каса. Седем човека преди нея. В нейната кошница има кисело мляко (от най-евтиното), сириъл (с марката на магазина), четири рола тоалетна хартия (пак от марката на магазина), чипс с подправки и бутилка минерална вода. Носи смешни очила с огромни кръгли стъкла. Освен това осъзнава колко е посредствена, но не й пука. Вярва, че външният вид трябва да лъже. За мястото ти в хранителната верига най-вече. Все тая.

Мая, дебелата, не бърза за никъде. Когато дойде нейният ред, ще извади торбичката от джоба си, защото не иска да дава пари за нова, и ще натъпче покупките си вътре, така както преди половин час е натъпкала бедрата си в протритите дънки. Ще промърмори :Нямам точно стотинки…:, ще прибере рестото в портфейла и ще си запъти към изхода.

Вън е студено. От седмица е адски студено. Две листенца и една снежинка образуват бермудски триъгълник до кошчето за боклук на входа. Там където изчезват способностите ти да приемаш критично, аналитично и все още придържан от гравитацията. Несъществени обекти, ненужни и нетрайни. Също като парфюмираните коси на чакащите момичета, но не толкова привлекателни. Просто незабележими. Колосан опит на Бogue да скрива енигми, които никой не иска да дешифрира.

Мая, дебелата, се запътва по калните пътеки, покрай голите изкривени дървета, към разпадащия се блок, в който живее за някакво време. Показва пропуска си на портиера и потъва в счупената крушка на асансьора. Втори етаж. Някоя от всичките стаи. Телепортира се от другата страна на вратата и оставя плика с покупките до вътрешната врата. Вътре Юлия 2 е на системи.

През пролетта нацъфтелите дървета скриват вторите етажи, образувайки колан от бяло-жълта мъгла. Леки пастели в много грозна импресия. Хормоните се връщат на изходна позиция, а стоковите борси нормализират индексите си. Едно друго време, което всички очакват. Но не сега. Сега е студено.

Мая, дебелата, хвърля пакета чипс в събраните крака на Юлия 2, която пътува в аварийното на 200-километрова хероинова магистрала. Хруп-хруп. Това е Дейзи, Дейзи, която отби от гърдата на майка, на майка си, рано, твърде рано, последната възможност да бъде добра. Да бъде добра. Хруп.

Юлия 2 беше много лъчезарно момиче. От ония, дето излъчват светлина и предизвикват усмивки за нищо. В пубертета беше просто блуждаеща и вечно някъде другаде. Другите я търсеха, но не и тя. После стана твърде сериозна. Приеха я микробиология и се нанеса в общежитието. Беше сериозна. И започна да пътува. Много бързо. Но все в аварийното.

Отслабна ужасно. Сега прилича на анорексичка, но гърдите й продължават да са едри. В това няма никаква логика. Може да е от чипса – основното ядене. Всичките й колеги от мъжки пол си представят как разкъсват бялата лабораторна престилка и я чукат мужду колбите и стъклените тръбички. Как я населяват с микроорганизми отвътре до пръсване. Твърдите й зърна, меките бедра и тези устни.

Устните, които сега потрепват в саркастично-злобна усмивка. Изгубеното щастие на невъзможната невинност. :Еби се: - това казваше най-често на глас. Мислите й не бяха толкова ясни през повечето време. Разхождаше малкия си задник до оградата на трети блок, където по тъмно купуваше половинка. Достатъчно. Няма да се съсипва.

После се прибираше и отпушваше изходите си.

Винаги е пътувала. По-точно, опитваше се да бъде другаде, но не и тук. В други земи, в други посоки, отвъд предписаното, очакваното, възложимото. Другаде.

Сега живеят заедно с Мая, дебелата, и дишат праха, който събират. Ден след ден. Отдавна нямат никакво желание да се наредят симетрично на криво забитата лавичка, която им е отредена.

А останалите на опашката пред касите чакат да отметнат ходенето до магазина и да продължат. Като преди.

Да се ебът.

Бил грозен и безцветен. А това е само миниатюрен фрагмент.

Цяла система от сюжети и идеи. Post-modern. Deeply original.

Метакултурен порядък цари навсякъде. Из малките улички, скришните дворове, люлеещите се бебешки колички. Стига сте се оплаквали.

+ Цитат на деня: “The premise for a nice, indolent sunday is a hell-raising, ass-kicking, head-cutting saturday.”

Започнах да пиша един текст обаче с нея се отплеснахме и текстът свърши между краката й.

Напускам този свят. Отивам на едно по-добро място. В мола.

Няма нищо общо с гъбената супа в чаша и двата големи рома. Всъщност тръгна от едно :искам да се върна към детската невинност:, което съм записал от случаен човек, казано някога. И се присетих за него над супата, въпреки че често си мисля за тая невинност и какво означава въобще.

Eдин от християнските добродетели, които в най-популярния си вид според Wikipedia наброяват 104. Пороците са 112. Evil beats Good by 8 pieces. Crap, shit and holy paperwork.

В Обединеното кралство има компания с името Innocent Drinks, произвеждаща безалкохолни напитки. В историята - 13 папи, носещи името Инокентий (Innocent, или Невинний; трябва да свързвате поне двама с нашата история). Бащите на правата вяра, изтъкани от добродетел. Добродетел - газирана пародия на онова, което би било, ако не беше каквото е.

Вината е социално обусловен феномен. Изключително интерличностна и несъществуваща в рамките на не-социалния (доколкото може да има скътан такъв) вътрешен живот. Невинен е този, който не е виновен, а не който не изпитва вина. Вината се указва от околните и понася (съвестно или безсъвестно) по тяхно поръчение, генетически добило статута на запазваща човешкия консенсус норма. Crap, shit and all the Holy Бogue’s administration.

:невинен съм: означава опрадванието пред себе си. Не е новина. Не е нещо, което не знаете. Само напомням.

Влизай, влизай. Тук е тихо. Тихо като в гробница, и също толкова студено. Ти търсиш хлад, нали? Малкото спокойствие, което само мъртвите кости могат да ти дадат. С безразличието си, с практическата липса на идея. Но те предупреждавам – има една тишина, която дори и ти няма да понесеш.

Фрагментът е единственият изход от цялото това хомогенно изстъпление на ежедневните смисли.

…удобни и неудобни форми, които не са родово или видово определими, а зависят от дадените контексти. Например, формата на гърдите може да бъде удобна или неудобна в зависимост от интонацията, с която произнасяш думите „хубава си”. в единия случай това са едни приласкаващи, възбуждащи, разтапящи те гърди, които те връщат в първичното ти състояние, а в другия – чужди гънки на чуждо тяло, непосилно с отдалечеността си и нежелано; казване „от уважение”…

Вината се промъква много трудно през плътно стиснатите полукълба на един нямащ нищо друго (освен стремежа да остане цял) мозък.

Престъпването на границите е преди всичко акт на себепреодоляване. Но навлизането в чужда територия е указателно за неспособността да се справяш със себе си.

Обичам ягоди. Казва тя, разрязва на две и пуска в пасатора. Обичам праскови. Казва тя, разрязва на две и пуска в пасатора. Обичам сини сливи. Казва тя, разрязва на две и пуска в пасатора. Обичам теб. Казва тя, разрязва на две и

п

у

с

к

а

в пасатора.

Придошъл съм като средно популярна в учебник по география река.

В историята има цикли на случване и неслучване, на повтаряне и неповторимост. Знам, че ти не си такава забалежителна от гледна точка на хрониката фигура, но някак съвсем логично се вместваш с твоите си цикли на небрежност и безбрежност.

В седем строфи Сино събира смислите на седемстотин години екзалтирана история. За него литературата не е труд, работа, а правене между другото. Между часовете на седемдесетте години, които има, за да прави история.

Познавам рибата тон само от консервите. Нея също.

Той е копирайтър в нейната агенция. Тя му пуска брийфове често. Той драска апели по цял ден. Тя все му ги връща за корекции. Става въпрос за връзка и метафори.

Трябва да започнат да произвеждат партньорите с qwerty клавиатура, а не само със slide бутон.

things getting better with time.
sometimes not.
you need more time.
but there’s no time at all.
you end up late.
it’s a bad thing.
things getting better with time.

Колко цениш живота си? Това, което имаш, и това, което можеш? Колко вдишвания би отделил, за да почувстваш, че си жив?

Няма да се промениш в близките години. В близките години, докато не изчезнеш. Ще имаш същите претенции и ще чувстваш както вчера и както днес. Няма да започнеш да пишеш с другата ръка, няма да спреш да говориш в първо лице. Ще продължаваш да пееш фалшиво и ще забравяш да си изрежеш ноктите понякога. Ще говориш с ентусиазъм за неща, които не разбираш, и ще тъгуваш, когато трябва да се тъгува. Любимите ти книги ще си останат същите, първата целувка и първото влюбване винаги ще са някъде там. Всеки момент. Няма да започнеш да хересваш тези, които не харесваш. Няма да спреш да правиш грешните избори и няма да спреш да съжаляваш след това. Ще обичаш по малко, ще обичаш по много и сигурно ще умреш. Но това няма да те направи по-малко достоен да си жив.

Ще гониш автобуси и срокове. Ще закъсняваш редовно и по план. Ще пребързваш с някои решения и ще се измъкваш за последно. Ще прощаваш, защото вярваш, че има смисъл, ще губиш надежда и ще търсиш смисъл. Ще си спомняш с умиление детството и ще идеализираш всичко, което не си знаел, че имаш. Ще съжаляваш. Ще политаш. Ще се разтапяш и ще се разчленяваш, ще конструираш и ще събаряш. Ще спиш до късно и ще разбираш, че вече е късно. Ще обичаш. Дори и за малко. Ще се смееш, и после ще се смееш още. Ще пролежаваш цялата неделя и ще негодуваш срещу това, което те карат да правиш в понеделник. Ще изпадаш в еуфория много рядко и ще си миеш зъбите сутрин и вечер. Понякога ще усещаш, че си жив.

Не бързай.

Дишай.

Имаш всичкото време и нямаш никакво време.