си днес?
28 September 2007, 00:09
Filed under:
cut:s
В коя част от денонощието чувстваш с най-голяма увереност, че съществуваш? Че смислите не ти убягват, че знаеш какво правиш?
Понякога искам да имам това, което имам. Да не съм в състояние, в което го нямам. И това ме крепи цял, не ми дава да се разпадна.
Рано сутрин или късно вечер, няма значение. Различни места са, различни състояния. Но трябва да имам тази увереност, че съществувам. Иначе в един момент просто ще спра.
Културни перспективи: Кренвирш
18 September 2007, 13:09
Filed under:
cu tural
Някои бели булки обичат да се возят в такива бели автомобили в деня на бялата си сватба.
Тук кренвиршът позира.

А тук си заминава.

За съжаление не бихте могли да видите културната тъга в изражението и позата на насъбралата се тълпа. Помах, помах.
P.S. В началото на втората част на първия Grindhouse, точно след като Stuntman Mike е изфорсирал двигателя на голямата си черна кола и е отпрашил с мръсна газ в небитието, една от мадамите приближава показалеца към палеца си и извиква “Small dick!”. Реминисценции някакви, не се опитвам да кажа нищо.
reporting from her
15 September 2007, 00:09
Filed under:
cut:s
Тя била висока 1,90 и си мислела, че поне там, нависоко, няма да й пречат да има своите фантазии.
***
Крилата на свободата са могъщи, но не се намират в размер, който може да стане на всеки.
***
А колко тишина има в тези писъци и плясъци и толкова тишина има, толкова тишина, има, има в тези писъци и пляс, пляс, плясъкът в студената вода на омотаното й в найлон и скоч лице. Толкова тишина имаше в това лице.
***
Броя семките по коричката на хляба и си представям банани, тигрови питони и негри. А това е една обикновена закусвалня с обикновени закуски, същите като преди. И тук се случват обикновени неща и нищо не предразполага към екзотични мисли. Това е една обикновена закусвалня, където обикновено някой яде, докато другият плаче, а отвън нищо не чака да влезе. Обикновена е дори амбалажната хартия. А душите, които се опаковат в нея, колко са обикновени…
***
Реките биват плитки и дълбоки, средни също; с широки корита, и тесни също; с ръкави и без; в които се вливат други течения и в които - не.
Мисловните потоци имат същите характеристики.
Аз пък съм си забравил банските.
***
Не всички терористи идват оттам, откъдето мислим, че идват.
to fear one thing
14 September 2007, 16:09
Filed under:
cut:s
Невъзможно ти е да си тръгнеш от себе си.
ближи си сладоледа, ближи, ближи
Ами аз всъщност нямам коментар. Вижте снимката…

Може би да отбележа, че се намира на голямо софийско кръстовище тая табела и е официален рекламен материал, а не драсканица върху разпадащата се мазилка на пенсионерска кооперация.
5
Следобед. Облачно. Кухня. Чайник. Одеяло. Самотна.
Той се е върнал преди час и в момента си набутва дрехите в пералнята.

Глобални ефекти, локални дефекти
Представям ви най-новия продукт на международната хранително-вкусова промишленост – МакПицата:

маркА thing
Ако в creativ: ви показвам разни рекламни нещица, които са ми направили впечатление с остроумието, естетиката и въобще силното си творческо начало (с положителен знак), то в re:creative ще ви занимавам със случаите, когато креативността отива на почивка и оставя на мястото си само съпътстващите я грешки и дефекти, които най-често се превръщат в комични ефекти.
Издание първо – Хайнекен се обявяват против монархизма и покрепят републиканския строй на управление като

обръщат етикетите на кайзера на бирите наобратно.
Снимката е направена в един от магазините на немската верига, чиито рекламни персонажи са Били и Лара, и разбира се на никого от редящите стока не му правеше впечатление новият изглед на марката.
логика и логистика
5 September 2007, 20:09
Filed under:
cut:s
Тя казва: Моите гърди са спортни, а не малки. Ти, като си избираш кола, спортния или обикновения модел ще предпочетеш?
Мощно нещно е това женската риторика. Много конски и не само сили са впрегнати.
date, I’m poetry
4 September 2007, 00:09
Filed under:
cut:s
The Hollow Men by T. S. Eliot
1925
I
We are the hollow men
We are the stuffed men
Leaning together
Headpiece filled with straw. Alas!
Our dried voices, when
We whisper together
Are quiet and meaningless
As wind in dry grass
Or rats’ feet over broken glass
In our dry cellar
Shape without form, shade without colour,
Paralysed force, gesture without motion;
Those who have crossed
With direct eyes, to death’s other Kingdom
Remember us — if at all — not as lost
Violent souls, but only
As the hollow men
The stuffed men.