Некултурно пространство

сутрин в спалнята мирише на блато. ако се огледам, ще видя, че всичко си е на мястото – и вещите, и цветовете, и слънцето зад пердетата. но носът ми знае, че нещо се е случило. и тогава отмятам одеялото и виждам босите й крака, в тиня и кал до коленете. спи дълбоко, косата й е влажна. не мога да преценя дали лицето изразява спокойствие или крайна преумора – тя е такава. и снощи е газила из застоялите води на марачни мичурища.

в спалнята мирише на блато и аз се чудя дали за довечера да не й купя едни гумени ботуши.